Офис София / Sofia Office


Тръмп vs ЕС: задънена улица за нормативния подход

Тръмп vs ЕС: задънена улица за нормативния подход


twitter-icon @vtcherneva

Photo: #G7Charlevoix

При разединен ЕС – с нестабилна Германия, Великобритания на път да излезе от ЕС и нелоялни страни от Централна и Източна Европа – САЩ биха имали интерес единствено от съюзник в съперничеството с Русия и Китай

‘Чувствам се страхотно. Ще проведем страхотна дискусия и ще имаме, смятам, огромен успех. Ще бъде огромен успех. За мен е чест. И ще се разбираме страшно добре, нямам съмнения.“

На мнозина им се искаше да чуят такива хвалебствени думи от американския президент Доналд Тръмп, когато става въпрос за европейските му колеги, за господин Юнкер или господин Туск, може би поне за домакина му от Г7 господин Трюдо или за любимия му французин господин Макрон. Горният цитат обаче не е от последната среща на Г7 в Канада, ами, разбира се, от срещата със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун в Сингапур.

Разочарованието на европейците от тона и поведението на Тръмп и незаинтересоваността му към европейските аргументи срещу търговските ограничения нарасна на фона на множеството комплименти, с които той засипа Ким Чен Ун. „Научих, че той е много талантлив човек. Също така научих, че много обича страната си.“ Като имаме предвид отчаяните – но доста успешни – опити на Ким да запази едноличната си власт чрез директни преговори със САЩ, признаването на „любовта му към страната му“ изглежда като нелепа оценка в очите на раздразнените европейци. Американският гигант, който някога е помагал на европейските страни да се преборят с екстремизма, довел до Втората световна война, и да отклонят тоталитаризма през 1989г., сега изглежда е забравил западните ценности и унищожава доверието сред западните съюзници. 

Седмиците преди срещата в Сингапур бяха наситени с напрежение между двете страни на Атлантика. Оттеглянето на САЩ от сделката с Иран беше ако не изненада, то обида за европейските лидери. Това беше „голяма атака върху суверенитета на европейските страни“, написа бившият министър председател на Швеция Карл Билдт в Washington Post. Нарушаването на международно споразумение и заплашване на европейските бизнеси с вторични санкции беше явно против духа на съюзническите отношения. Угодничеството на Тръмп с френския президент Макрон не му попречи да навреди на европейските компании едновременно чрез оттеглянето от иранската сделка и чрез налагането на мита върху стомана и алуминий. Контра мерките са бавни и с ограничено действие. Европа е икономически зависима от САЩ, но не може да разчита повече на специалните съюзнически отношения с тях нито пък дори на здравия им разум. Тръмп добави ново измерение на свят с непредвидими политически лидери: той е хищник в редиците на Запада, както показа срещата на Г7.

Проблемът за Европейския съюз е, че в много по-голяма степен той е нормативна сила, отколкото такава, която се основава на интерес – ЕС е организъм, който се основава на правила и ценности. И докато за САЩ вероятно винаги е било по-комфортно да се справят с национални държави, то те винаги са разбирали европейската интеграция като вторичен продукт от водената от САЩ политика на умиротворение на континента; тя намалява разходите за сигурност и организира икономиката и политиката по всестранен начин на основата на споделени ценности. Моментът, в който Америка се отклони от Европа по времето на Обама, не беше толкова труден за възприемане, тъй като ценностите и доверието в международните норми останаха същите. От момента, в който Америка се превърна в паразитен играч, воден от „изкуството на сделката“, ЕС е в шок.

Това важи с особена сила за Германия, еманацията на движена от САЩ траснформация след Втората световна война и отново след 1989г. Германия прилага нормативния подход на правовата държава и основания на ценности инстинкт, внедрен дълбоко в модерната й история. Поради тази причина канцлерът Меркел беше обявена за „лидер на свободния свят“ миналата година, последния защитник на неговите норми. Тръмп вероятно я мрази за това много повече отколкото за „лошата сделка“ на американските производители на коли в сравнение с немските. Снимката от срещата на Г7, която екипът на Меркел публикува в Tweeter, вероятно е истинската причина той да оттегли съгласието на САЩ със заключението на Г7: на снимката тя се навежда дидактично над Тръмп, който е в отбранителна позиция. Заключението от срещата на Г7 беше смекчено по вкуса на Тръмп, но все пак съдържаше формулировки срещу протекционизма и настоявания да се следват установените търговски правила. Затова и настоящата отслабена позиция на Меркел чрез конфликта с коалиционните й партньори беше посрещната със задоволство от американския президент: „Народът на Германия се обръща срещу лидерите си, докато миграцията разклаща и без това отслабената коалиция в Берлин. Престъпността в Германия нараства. Голяма грешка на цяла Европа беше да се допускат милиони хора, които толкова явно и насилствено са променили културата им!“- това публикува в Tweeter  той, с явна нападка към германския канцлер.

Тръмп разчита на нативистките, националистически сили в европейските страни да задълбочат разривите между обществата и неминуемо между страните членки в ЕС. Приятелството му с Найджъл Фараж беше само първият знак, последван от много други. Но ухажването на някои от източоевропейските страни членки може да доведе до постигане на отдавна търсеното разделение в ЕС. След оттеглянето на САЩ от иранската сделка министър председателят на Полша Матеуш Моравецки обяви, че Полша иска да бъде „неформален посредник“ и да обясни на страните членки на ЕС и на американската администрация позициите на отсрещната страна. Това изявление не беше повторено, но беше опасен сигнал, че усилията на Джон Болтън да премахне единството на ЕС по въпроса може да се увенчават с успех. Възприятието за заплаха на Полша и на Балтийските страни дава приоритет на военните мерки на САЩ в региона и са добра основа за създаването на стратегическо разделение Изток-Запад.

Е, как може разединен ЕС с нестабилна Германия, Великобритания на път да излезе от Съюза и нелоялни  страни членки от ЦИЕ да представлява интерес за САЩ?

Американският помощник държавен секретар Уес Мичъл представи концепцията на администрацията за Европа като съюзник в стратегическото съревнования с Русия и Китай. Тази (не толкова нова) стратегия има всички необходими предпоставки за добър съюз: ангажимент на основата на ценности и стратегически решения („Западът е царство на подредената свобода, пазена от силни страни, обединени заедно в съюзи“; „Поемането на ангажимент се отнася до спечелването на сърцата и умовете на обществеността, за която споменът за 1989 и разширяването на НАТО става все по-далечен.“) В речта на помощник държавния секретар не се споменаваше ЕС с изключение на един параграф за Западните Балкани: „На Балканите ние увеличаваме подкрепата срещу руското влияние и си сътрудничим с ЕС за постигането на по-добра стабилност.“ Въпреки това речта му очерта ключови сфери на сътрудничество в областта на сигурността и дори покри теми на несъгласие като Иран и Северен поток 2. Сигналът, който тази реч изпрати, беше, че интересите на САЩ по отношение на Европа фундаментално не са се променили.

И все пак американският президент се опита да покани отново Русия на срещите на Г7 и заклейми Германия като „по-лоша от Китай“ по отношение на търговията. Следователно отговорът на въпроса за интереса на САЩ и подхода им към Европа е ясен: Тръмп и близкото му обкръжение имат в най-добрия случай сделков, но основно враждебен подход към Европа, който се различава от стратегическите интереси на САЩ. Рационално или не, това поведение се затвърждава в отношението на Белия дом и Европа трябва да се научи да се справя с него. 

ЕС и Русия са заключени в открита битка относно нормите на международното поведение, написа наскоро Кадри Лийк от ЕСВП. Тя съветва европейците да превърнат единството си спрямо Русия в политическа стратегия, която отразява не само европейските ценности, но и руската реалност. Същият съвет може да се приложи при справянето със САЩ под ръководството на Тръмп.
 

Текстът беше публикуван от фондация "Хайнрих Бьол" на 25 юни, 2018 година.

comments powered by Disqus