Офис София / Sofia Office


Въпреки че миграцията остава важна за европейските избиратели, мнозинството не смята, че това е най-важният въпрос

Въпреки че миграцията остава важна за европейските избиратели, мнозинството не смята, че това е най-важният въпрос

HajjiBaba

Въпреки казаното от Виктор Орбан, Матео Салвини и Стив Банън, изборите за ЕС няма да бъдат референдум за миграцията. Миграцията продължава да бъде важна за някои гласоподаватели, но тя не е единствената битка за гласовете преди изборите за Европейски парламент, според ново голямо проучване на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Според изследването, емиграцията и вътрешните проблеми, като корупцията, разходите за живот, здравето, жилищата и безработицата, също се оказват сериозни за избирателите. Проучването, проведено от YouGov в 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), даващи 80% от местата в Европейския парламент, представлява преглед на мненията в Европа по основни въпроси като сигурност, миграция, климатични промени, жизнен стандарт и национална икономика.

 

Резултатите от него оспорват, както мнението на антиевропейски лидери като Виктор Орбан и Матео Салвини, така и на проевропейци като Емануел Макрон, че предстоящите избори ще се водят по един въпрос: миграция.

Сред по-важните неща, което изследването показва е, че националните въпроси, като корупцията, жилищното настаняване, здравеопазването, пенсиите и безработицата, са определени от избирателите като еднакво важни или дори по-важни от миграцията. Това е така в много държави-членки, а в Западна Европа гласоподавателите по принцип подкрепят усилията за презаселване на бежанците. Изследването също така предполага, че въпреки антиеврейските усилия за оформяне на изборите за Европейски парламент като референдум за миграцията, гласоподавателите в Чешката република, Италия, Полша, Румъния и Испания са по-загрижени за това, че хората напускат страната, отколкото, че други влизат. По други въпроси, като икономическото състояние и климатичните промени, анкетата показва, че гласоподавателите са като цяло песимистични относно силата на своите национални икономики. В 13 от 14-те изследвани държави-членки има мнозинство за въвеждане на по-голяма защита за околната среда, дори с цената на въздействието върху икономическия растеж.

 

На общоевропейско ниво, ислямският радикализъм е широко идентифициран като най-голямата заплаха за бъдещето на Европа. Във всяка държава-членка от изследваните има мнозинство за по-добра защита на европейските граници - с гласоподаватели в Австрия (80%), Чехия (84%), Гърция (89%) и Румъния (77%). В Западна Европа съществува общ консенсус, че бежанците следва да бъдат по-справедливо разпределени между държавите-членки - с ключовите страни, засегнати от миграционната криза през 2015 г., като Германия, Гърция, Италия, Нидерландия и Швеция. Това са и страните, които най-много подкрепят тази предложена политика. Корупцията е цитирана като основен вътрешен проблем в Гърция (от 78% от избирателите), Унгария (с 72% от гласоподавателите), Италия (с 70% от избирателите), Словакия (с 68% от избирателите), Испания (със 74%). %) и Румъния (от 69% от избирателите).

 

Според българите най-големите ползи от европейското членство са свързани със свободното движение и достъпа до трудовия пазар, еврофондовете, но и прилагането на правила и стандарти, става ясно от друг сегмент на изследването. Друг сериозен позитив е свързан с подобряването на външната сигурност на страната като член на ЕС. Подобни са и областите, в които българите смятат, че има взаимен интерес между България и ЕС: сигурност, образование и развитие на младите, противопоставяне на САЩ и Китай.