Поведението на Китай през последните години представя отчетливи доказателства, че страната е в процес на изграждане на дългосрочно, многопластово и дълбоко присъствие на Западните Балкани. Нейните двустранни отношения със страните в региона стават все по-интензивни и постепенно се разгръщат отвъд инфраструктура и енергетика, навлизайки в области като академичното и културно сътрудничество, гражданското общество и дори политиката. В същото време, поредица от размествания в по-широкия контекст на отношенията на Запада с „небесното царство“, последствията от сегашната пандемия и нарастващата геополитическа конкуренция започват да влияят върху китайския подход, план и шансове за успех. Пекин е изправен пред поне пет нарастващи предизвикателства по отношение на собствените му амбиции на Западните Балкани.

  1. Крехкостта на „извлечената сила“. В годините след глобалната рецесия, привлекателността на Китай като партньор до голяма степен произтичаше от наративите и проекциите за страната, отколкото от реалното й присъствие в региона. В унисон с големите дебати в западния свят, местните играчи видяха в „изместването към Азия“ обещание за нарастващи източни богатства и финансови възможности. Възприятията за „залез на Запада“ имаха своите очаквани негативни икономически последствия и, намирайки се в европейската периферия, политиците от региона внезапно решиха, че той няма да бъде достатъчен, за да бъде осигурен бъдещия просперитет на техните държави. Глобалният наратив повлия силно на възприятията и нагласите им и идеята за отваряне към Азия и Китай бързо се превърна в нов политически императив. За много от местните елити, добавянето на още един геополитически играч на Западните Балкани приличаше на възможност, на знак за общата регионална значимост и шанс за безкрайно балансиране между отделните международни центрове с оглед придобиването на различни политически и икономически ползи. Макар този югославски концептуален остатък на балансирането да е дълбоко институционализиран най-вече в Сърбия, няма съмнение, че местните елити, макар и фокусирани върху интеграцията си в ЕС и НАТО, приветстваха навлизането на новата глобална сила с огромен актуален и проектиран в бъдещето потенциал. Независимо от всичко това обаче, привлекателността и реалните ефекти от тези потенциални възможности все още не са материализирани и ясно очертават крехкостта на подобна извлечена сила.
  2. Нарастващо разочарование. Цялостната икономическа мощ и нейните проектирани ползи за партньорите е вече добре установена опора на стратегическото обещание на Китай. С изключение на Сърбия и сериозното му присъствие там, Пекин се оформи като играч с много неравномерна икономическа ангажираност, който се фокусира върху едва няколко сектора без да проявява особен интерес към дългосрочните и социално значими инвестиции „на зелено“. Местните елити и общества все повече забелязват това отсъствие на икономически мащаб и амбиция на китайския подход и недоволството постепенно нараства. Обещанията за увеличена икономическа сила на Западните Балкани не се материализират, а Китай придоби репутацията на сила, която отпуска заеми, но има все по-неясни и съмнителни цялостни икономически намерения. Ако това се задълбочи, за местните елити ще става все по-трудно да развиват и прилагат стратегиите си за развитие с Пекин като основен партньор. Тази динамика допринася за нарастващата многозначителност в обществените нагласи спрямо страната и периодът на раздути очаквания наближава своя край. Нещо повече, все повече граждани в региона възприемат отношенията между нея и местните елити като начинание в полза на политиците от двете страни с минимално отношение към по-цялостното икономически и социални развитие на обществата. „Източните богатства“ могат да се окажат частни начинания.
  3. Условност с китайски характеристики. Повечето анализатори през последните години са фокусирани върху политическите измерения на условността, която Китай поставя в своите двустранни отношения (въпроса за One China Policy, непризнаването на Тайван и други). По тази причина, потенциалната политическа цена на задълбочаването на връзките между Западните Балкани и Пекин се концептуализира от западните институции през призмата на синхронизиране на позиции в различни международни организации. Вместо това обаче, Китай реализира дву-пистов подход с цел гарантиране на влиянието си в най-различни посоки. Единият може да бъде наречен „захват на развитието“, при който цялостното позициониране и инвестициите в критична инфраструктура като пътища и пристанища осигуряват на страната възможности за влияние върху цялостния процес на развитие на отделните държави. Например, високото ниво на задлъжнялост на Черна гора я поставя в ситуация на по-широка политическа зависимост и по отношение на най-различни други въпроси. Китай непрестанно настоява и за използване на собствени материални и човешки ресурси при изпълнението на отделните проекти. Вторият подход може да бъде определен като „договорен захват“, при който се сключват мащабни и детайлно разработени договорни задължения, съдържащи множество скрити взаимовръзки, огромни компенсационни суми и механизми и капани по отношение на юрисдикцията. Например, стана ясно, че договорът за изграждане на магистралата между Бар и Боляре съдържа клаузи, неизпълнението на които ще доведе до придобиване от китайска страна на част от активите на пристанището в Бар. Колкото повече се очертават конкретните параметри на условността с китайски характеристики, толкова по-ясна става цената на това сътрудничество.
  4. Значимост по силата на обстоятелствата. Няма съмнение, че през последното десетилетие несигурният и до голяма степен отсъстващ Запад предостави достатъчно пространство на Китай и улесни неговото навлизане на Западните Балкани. Комбинацията от първоначален стратегически подход и улесняващ геополитически контекст създаде отлични възможности за Пекин. Те имаха допълнителен резонанс и ефект, поради продължаващото регионално изоставане в сравнение с останалата част на Европа и наличието на политическа среда на лошо управление и корупция. На този фон, всъщност Китай вече започва да възприема последното десетилетие като пропусната възможност за по-цялостно и дълбоко навлизане. Нещо повече, неговият подход в изграждане на отношения се оказва с ограничена полза. Предпочитанието да се развиват отношения с конкретни индивиди на ключови институционални позиции не им позволи да създадат и развият партньорства с по-цялостни колективни субекти, които дългосрочно са по-съществени и ефективни. В този смисъл, сегашната значимост на страната в немалка степен е следствие на подходящи обстоятелства, които обаче вече се променят.
  5. Членствата имат значение. През последните години се ускори цялостния процес на интеграция ва държаните от региона в ЕС и НАТО. Независимо от продължаващата известна геополитическа несигурност, това вече води до съществени последствия. Например, влиянието им е осезаемо по отношение на неуспеха на Китай да установи и разшири присъствието си по протежението на Адриатическо море в Албания и Черна гора, както и по отношение на 5G мрежите в Босна и Херцеговина и Албания. Нещо повече, стратегиите на западна интеграция еволюират непрестанно и постепенно се адаптират към разместващата се геополитическа среда и поведение на Пекин. Това е по-видимо, подредено и стриктно във включването в преговорния процес с ЕС на въпроси, свързани със стандарти в областта на околната среда и обществените поръчки, икономическото управление и дълговата устойчивост. Този процес ще се ускорява през идните години. С времето, полето и инструментите на ефективно навлизане на Китай в региона ставаха очевидни и включват предпочитание за непрозрачни междуправителствени договори, създаване на задлъжнялост на по-малкия партньор, множество скрити условности и задължения. В резултат, все повече правителства на Западните Балкани и западните институции започват да дефинират и прилагат различни контра-стратегии в съответствие със своите цели.

През годините мнозина са настоявали, че Пекин формулира и прилага своите дългосрочни подходи и стратегии по своя собствени и напълно независими рамка и темпо. И наистина, неговата способност да мисли дългосрочно и да структурира спокойно и свързано действията си е сред най-често срещаните наблюдения за силата на „небесното царство“. Но, с изключение на Сърбия и независимо от ускоряването на отношенията, Западните Балкани все още не са обект на цялостна и добре структурирана стратегия за дългосрочно навлизане и присъствие. Множеството трансформации в международната среда, възстановения ангажимент на САЩ към региона и влошаването на отношенията между ЕС и Китай ускорено променят общия регионален контекст. Китай има опцията да продължи с настоящия си подход на постепенно разрастване на обхвата и дълбочината на двустранните отношения, но е вероятно да се изправи пред все повече пречки и проблеми. Другият вариант е да действа бързо и да се опита превантивно да вкорени максимално бързо актуалните си позиции чрез инструментите на договорен захват и захват на развитието. Предстои да видим избора на китайските власти.

Владимир Шопов е гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).