Коментар на Таня Лесенска от ЕСВП София.

ЕС има интерес в това непрекъснато да подчертава своя ангажимент към Албания и Северна Македония, особено предвид нарастващото влияние на страни като Китай, Русия и Турция в Западните Балкани.

Наскоро членовете на Европейския съвет взеха решение за започването на преговори за членство в ЕС със Северна Македония и Албания. Година и половина отне на Европейския съюз да признае, че страните са изпълнили повечето изисквания за започване на преговорите, след като първоначално изглеждаше, че има шанс ЕС да не спази обещанията си. Блокът изпусна няколко възможностти да започне процеса - по време на срещата на върха за Западните Балкани, която се проведе в София през май 2018 г., както и по време на дискусиите в Съвета по общи въпроси през юни 2019 г., но най-вече миналия октомври.

В последния случай Франция наложи вето на преговорите с амбицията да реформира процеса по присъединяване. Малко след това Париж излезе с неофициален документ (non-paper), който Европейската комисия бързо прие като своя нов подход към разширяването. Въпреки тази инициатива, френското вето изпрати обезкуражаващ сигнал до страните от Западните Балкани. Дори историческото споразумение за смяната на името на Северна Македония,  изглежда беше недостатъчно за започване на преговорите за присъединяване. Френското вето предизвика оставката на македонския премиер Зоран Заев, както и предстоящите избори, които трябваше да се проведат този месец.

В случай че беше взето по-рано, дългоочакваното решение за преговорите по присъединяване, можеше да доведе до значителна победа за по-либералните партии в Северна Македония на изборите. В идеалния случай решението щеше да допринесе към една политическа кампания по приемане на стандартите за управление на ЕС. Уви, денят, който трябваше да бъде повод за гордост за Северна Македония и Албания, се сведе до няколко изявления и благодарности за финансова помощ. Трудно е да се намерят статии или новини, които отбелязват началото на преговорите в медийните издания на страните. Македонските и албанските журналисти (както и техните колеги в другите страни) сега са заети със случаите на Covid-19, с правителствените мерки за овладяване на разпространението на вируса и с личните истории от последствията. Само една македонска телевизия покани националния координатор за интеграция в ЕС, за да обсъдят откриването на преговорите и новия подход към разширяването.

Същевременно коронавирус кризата показва и защо е особено важно за Северна Македония и Албания да имат тесни отношения с ЕС. По време на преговорите за присъединяване, страните ще получат съответно 70 млн. евро и 50 млн. евро кризисна помощ от ЕС. За държави, които все още изграждат и укрепват своите институции, такава помощ е не само добре дошла, но е и символ на европейската солидарност и подкрепа. За разлика от началото на преговорите, финансовата помощ от ЕС получи много похвали от страна на журналистите и политическите лидери на страните, както от хора в правителствата, така и от тези в опозицията. Някои от лидерите подчертаха, че подобна помощ ги кара да се чувстват сякаш не са сами и че сега имат ценен инструмент, който да им помогне да защитят гражданите.

Пред ЕС все още стоят няколко изпитания в отношенията със Северна Македония и Албания. На първо място, сега, когато Европейският съвет подкрепи новата методология за разширяване, Комисията ще трябва да представи план за Западните Балкани за инвестиции, социално-икономическа интеграция и върховенство на закона. След като Съветът на ЕС одобри плана, Комисията ще предложи на двете страни проект на рамки за преговорите, като предостави допълнителни подробности относно предложенията, изложени в ревизираната методология. Това трябваше да се случи в рамките на следващата среща на върха ЕС-Западни Балкани. Тя щеше да се проведе в Загреб следващия месец, но вече се търси дата за юни. Ако срещата все пак се състои, Комисията и другите институции на ЕС ще трябва да покажат огромен капацитет за мултифункцоналност. Едновременно с това Комисията трябва да уточни и как смята да интегрира страните-кандидатки в отговора си срещу кризата.

За Северна Македония и Албания предизвикателството е на две нива. Започването на преговори в нова рамка и при пренаредени приоритети е достатъчно трудно при всякакви обстоятелства, още повече докато търсят начин за изход от глобална пандемия, съживяване на икономиката и утешаването на множеството граждани, които ще загубят близките си. Covid-19 разкрива структурни недостатъци в обществените услуги дори при най-установените демокрации. Може да бъде много по-пагубно за държави, които са в процес на стабилизиране на своите институции. Присъединяването ще изисква всеотдайност, постоянство и целеустременост. Можем само да се надяваме, че Северна Македония и Албания ще запазят амбицията си за успешно завършване на процеса и че ще участват с честни усилия за една демократична реформа, въпреки натиска върху техните институции, създаден от кризата. Остава неясно дали от предсрочните избори в Северна Македония ще излезе правителство, което ще може да направи всичко това.

ЕС има интерес в това непрекъснато да подчертава своя ангажимент към Албания и Северна Македония, особено предвид нарастващото влияние на страни като Китай, Русия и Турция в Западните Балкани.. Сърбия е пример за това. Президентът на страната, Александър Вучич, продължава да изразява привързаността си към Китай в типично драматичен стил, например, целувайки китайското знаме и твърдейки, че “европейската солидарност не съществува”. Въпреки факта, че ЕС предостави на Сърбия около 90 милиона евро за борбата с кризата.

Несъмнено ЕС заслужава известна критика за начина, по който се справя с кризата. Въпреки това, провокативното поведение на Вучич е просто най-очевидният символ на неясното геополитическо позициониране на Сърбия. Други примери за това включват закупуването на руска военна техника (която той спря едва в края на миналата година), неустойчивият подход към разрешаването на спора с Косово и постепенното сриване на свободата на медиите и честните изборни процедури. Непрекъснатият неуспех на Вучич да признае ползите от членството в ЕС остави Сърбия в състояние на забрава и засили връзките ѝ с авторитарните режими.

Всичко това илюстрира значимостта на решенията, които лидерите в Северна Македония и Албания ще вземат през следващите месеци и години. Засега те остават по пътя на членство в ЕС, като предприемат големи реформи и на моменти правят значителни жертви. Те признават, че голяма част от истинската работа за членство в ЕС тепърва започва, но разбират, че трябва да го направят за доброто на бъдещите поколения.