Офис София / Sofia Office


Македонският срив: как да разбираме политическата криза в Македония

Македонският срив: как да разбираме политическата криза в Македония


twitter-icon @vtcherneva
&
twitter-icon @fwesslau


Kризата в Македония може да дестабилизира региона, ако ЕС не предприеме по-решителни действия.

Политическото напрежение в Македония се изостри в края на април, когато протестиращи и поддръжници на управляващата Вътрешно-македонска революционна организация (ВМРО-ДПМНЕ) нахлуха в националния парламент и нападнаха опозиционни депутати. Ранените депутати току-що бяха избрали албанеца Талат Джафери за председател на парламента. Този ход отвори възможност за ново  управление, водено от коалиция между Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и албанските партньори, които заедно разполагат с парламентарно мнозинство.

Македонският президент Георге Иванов обяви избора на председател за незаконен и вероятността контролираният от ВМРО-ДПМНЕ Конституционен съд да атакува това е малка. Новият председател уведоми президента Иванов, че СДСМ очаква да получи мандат, който преди това му бе отказан, в срок от 10 дни. Но ако новото правителство ще се избере от парламента без връчен мандат, може да последва още насилие. През последните политически седмици в Скопие лидерите на ВМРО-ДПМНЕ дадоха ясно да се разбере, че оттеглянето на партията от властта ще коства висока цена.

Проблемът Груевски

В центъра на настоящата криза е бившият министър-председател и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който се бори не само да запази де факто контрол над правителството, но и да запази собствената си свобода.

Преди две години скандал с подслушвания разкри, че правителството е подслушвало телефоните на над 26 000 души, в това число политици, журналисти и активисти. След избухването на скандала Европейският съюз договори назначаването на специален прокурор за разглеждане на престъпленията, изложени от записите. В последствие Груевски и хора от обръжението му бяха обвинени. Иванов направи превантивен опит да ги помилва, но трябваше да оттегли помилването под натиска от ЕС и САЩ.

Ако се сформира ново правителство обаче, обвиненията най-вероятно няма да паднат и Груевски и неговите партньори може да свършат с присъди. Следователно ВМРО-ДПМНЕ се старае да блокира всички опити за съставяне на ново правителство и вместо това се стреми да предизвика нови избори.

Предвид сценария за нови избори ВМРО-ДПМНЕ насърчава междуетническото напрежение като всява страх със заплахата за албанско надмощие. Този тип етнически национализъм се прояви ясно в парламента преди две седмици, когато нападателите пееха националистически песни, докато атакуваха опозиционни депутати (някои от тях самите пеещи албанския химн). Въпреки че кризата по същество е политическа, поощрението на националистически сантименти означава, че рискът от междуетническо насилие е реален.

Лидерите на етническите албанци в региона също се заиграват с националистически сантименти след като албанският министър-председател Еди Рама наскоро прие албански партии от Македония в Тирана, където те се съгласиха на т.нар. Тиранска платформа, която уточнява условията, при които партиите могат да влязат в коалиция в Македония. Рама също така направи продължително посещение в Косово и отказа да изключи възможността за съюз между Албания и Косово.

Подобно говорене за „Велика Албания“ идва като подарък за ВМРО-ДПМНЕ. Тиранската платформа позволява на президента Иванов да твърди, че водената от СДСМ коалиция е резултат от външна намеса и осигурява на ВМРО-ДПМНЕ претекст да им откаже мандат за съставяне на правителство.

Русия гласно подкрепя статуквото и разкритикува ЕС и САЩ, че се намесват. Ако има друг кръг от преговори под международно покровителство, е вероятно Груевски да изиска място на масата и за Русия като балансьор на натиска на Запада. Междувременно СДСМ и албанските партии с лекота използват призрака за руска намеса като плашилото, с притеснението от което да привличат западна подкрепа и да дискредитират ВМРО.

Европа е разсеяна

И все пак Русия не е единственият източник на нестабилност в Македония. Русия става все по-настъпателна в региона, но тя просто минава през врата, вече отворена от ЕС. Погълнат от вътрешни кризи и външни заплахи в последните години, ЕС не обръща достатъчно внимание на региона и е изгубил много от привлекателността и правдоподобността си на Западните Балкани.

През последните месеци ЕС изпрати едни от най-висшите си представители в Скопие, за да преговарят евентуално решение на ситуацията. Но тяхната неспособност за влияние само подчерта днешната слабост на ЕС в Западните Балкани.

Част от проблема на Европа е смесеното послание, което изпраща относно това дали страните от Западните Балкани ще могат да се присъединят към Съюза в обозримото бъдеще. Неумелото изказване на председателя Юнкер, че разширяване през неговия мандат няма да има, изпрати обезкуражаващо послание на вече отчаяните страни от региона. Нарастването на ксенофобския популизъм в ЕС междувременно само засили настроенията против разширяването, както бе демонстрирано с неотдавнашната съпротива в Холандия срещу споразумението за асоцииране на ЕС с Украйна.

Македония, от своя страна, получи статут на кандидат-член през 2005 г., но оттогава Гърция блокира дори започването на преговори. Това в голяма степен е резултат от продължаващите спорове около официалното име на страната. Идентична е съдбата на Македония и в преговорите ѝ за членство в НАТО.
Тази безизходица дава повече пространство на корумпираните елити, които имат малък интерес от засилване на върховенството на закона, съдебна реформа или подобряване на управлението, както изискват условията за присъединяване към ЕС. Македонският политически елит има силно желание да не позволи на ЕС, по думите на местен политик, „да се меси в нашите работи“.

Македонската криза има потенциала да дестабилизира по-широките Западни Балкани като изпрати послание, че тези, които не уважат демократичните правила, могат да си служат с насилие безнаказано и ЕС няма да направи нищо, за да ги спре. Идеята, която някои членки на ЕС имаха, да покажат поне символично неодобрението си като не поканят македонския външен министър Никола Поповски на неформалното събрание на ЕС („Гимних“) в Малта, се провали. Вместо това ЕС дава на региона зелена светлина за удари срещу медиите и НПО, авторитарно управление и уповаване на мажоритарна демокрация от типа „Орбан“.

Докато кризата е проблем, който македонците трябва да разрешат, ЕС трябва да е готов за по-твърда намеса. Не е изключено скоро да се появи необходимост от индивидуални санкции. Междувременно има и други инструменти, които ЕС може да използва срещу ВМРО, като например политическа изолация. Позитивна стъпка беше приветстването на избора на нов председател на парламента и приемането му в Брюксел. Сега ЕС трябва да е готов да признае избирането на ново правителство дори без мандат от президента и да се ангажира активно с него.

Настоящата криза е криза за политическа власт с придружаващ риск от подкопаване на мирното предаване на властта, системата на разделение на властите и независимата съдебна система. Скоро обаче инструментализирането на междуетническото напрежение може да превърне кризата от политическа в етническа. За да предотврати това, ЕС трябва да е готов за по-решителни действия. Европа трябва твърдо да отстоява принципа, че подбуждането към етническо насилие не е опция за Западните Балкани днес, независимо кой е на власт.

comments powered by Disqus