Офис София / Sofia Office


Негодуванието на Изтока срещу Германия и проблемите, които може да предизвика то за Берлин и Брюксел

Негодуванието на Изтока срещу Германия и проблемите, които може да предизвика то за Берлин и Брюксел


Flickr/Kārlis Dambrāns

Германците вече са свикнали с идеята, че мнозинството от хора в Южна и Западна Европа няма да са щастливи с позицията им по отношение на икономическите политики и по-специално с настойчивостта на Германия за мерки на остеритет по време на кризата в еврозоната. От друга страна, проблемът, който убягваше до сега, е, че негодуванието срещу икономическото могъщество на Германия, набира сила и извън еврозоната, и по-специално в страните членки от Централна и Източна Европа.

Това беше и моето наблюдение по време на центристко-ляв панел, предхождащ изборите в Чехия. Липсата на скорошни индикации, че чешките заплати настигат тези в Германия, предизвикваха дълбоко безпокойство у участниците, което беше очевидно. Докато през 1990 г. и ранните 2000 г. се наблюдава устойчив прогрес, то неговият край идва през 2007 г.

Вината пада на плещите на международните инвеститори под претекста, че инвеститорите от Германия, Франция и САЩ жънат печалби, докато чешките работници са оставени на произвола.

Източникът на недоволство е, че на практика, целият финансов сектор и половината от производствения сектор са чуждо притежание. Мултинационалните компании са тези, които определят цените на междинните продукти. Определяйки ниски цени, те потискат растежа на заплатите, като междувременно увеличават печалбите си.

Един от примерите, които често разпалват дискусии, е този за работниците на монтажните линии във фабриките на Фолксваген в Чехия. Чешките работници вземат само една трета от дохода на тези в Германия, въпреки че скоростта на производство е същата в двете страни. Предположенията са, че немското правителство не обръща внимание на тези практики и по този начин добавената стойност, може да бъде разпределена между работниците и акционерите на дружеството в Германия.

Тази промяна във възприятието на страните от Централна и Източна Европа спрямо ролята на немските компании е изненадваща, тъй като досега Германия бе главният източник на подкрепа за конвергенцията. Именно Чехия е страната с ясна политика, приканваща чужди инвеститори в страната като начин за интеграция в европейските и глобалните пазари.

Чувството за второстепенно гражданство, произлизащо от проблема със заплатите, има отзвук и в други области на политиката. Един от участниците в конференцията дори заяви, че Чехия може би е щяла да приеме бежанци, ако Германия не се държи като “имперска сила” и подсигури правилен подход на конвергенция.

Това може да звучи като преувеличение, но всъщност демонстрира изненадващо ниво на негодувание спрямо икономическата страна на членството в ЕС. Също така, твърдението предполага, че Берлин и Брюксел са пренебрегнали проблема с жизнения стандарт в Централна и Източна Европа. Това може да се дължи до известна степен на концентрацията на ЕС върху кризата в еврозоната и нейния ефект върху ядрото страни членки.

Ако Европейският съюз иска да ограничи разпространението на популизма и да подсили верността на новите страни членки към Съюза, то възвръщането на този баланс трябва да бъде включено в дневния ред на ЕС.

comments powered by Disqus