Офис София / Sofia Office


След опита за преврат от 15 юли ЕС и Турция обръщат нова страница в отношенията си

След опита за преврат от 15 юли ЕС и Турция обръщат нова страница в отношенията си


twitter-icon @markhleonard
&
twitter-icon @vtcherneva


Сложна и опасна комбинация от недоразумения, враждебност и споделени, но криворазбрани интереси доведе отношенията между ЕС и Турция до критично състояние.

Два месеца след неуспешния опит за преврат от 15 юли, настроението в Турция все още е смесица от травма и доволство. Смъртта на 265 души направи този опит много по-кървав от предишните и повечето турци вярват, че ако беше успял, това можеше да означава началото на гражданска война в страната. Облекчението от провала на преврата се смесва със страха от това, което можеше да се случи и, в определени кръгове, с притеснението от реакцията на правителството. Над 100 000 души бяха задържани или уволнени, медии престанаха  да съществуват, а активите на частни компании бяха конфискувани. Същевременно противниците на преврата преформулираха турската политика, икономика и външни отношения.

Появи се почти непреодолима пропаст между представите за тези събития в Турия и в ЕС.

След преврата реакцията на европейските институции се оказа бавна и твърде предпазлива. Повечето турски политици (с изключение на опозиционните РНП и ДПН) останаха с впечатлението, че ЕС реагира колебливо и меко казано не ги подкрепя. От тяхна гледна точка, Европа не разбра напълно важността на това, което се случи и последствията, които то можеше да има.

Някои виждат липсата на подкрепа от страна на европейските политици като знак, че те не са против опита за преврат и като индикатор за цялостното отношение на Европа към Турция. Високопоставен турски чиновник сравни ситуацията с матрьошка – „ердоганофобия отвън, после ксенофобия и расизъм, после антисемитизъм и накрая еврофобия в центъра“.

От друга страна, в европейските столици Турция се възприема като все по-враждебно настроена. Дори преди опита за преврат, много европейци правеха паралели между прекаленото съсредоточаване на власт в ръцете на турския и на руския президент. След 15 юли, мерките срещу медиите, образователната система и магистратите се приеха като потвърждение на авторитаризма на Ердоган.

Разминаването в представите на Европа и Турция стои и в основата и на спора за сделката от март месец за справяне с бежанската криза. Тя ще бъде разгледана и от двете страни през октомври и ще се реши дали да има визова либерализация за турските граждани. Много европейски правителства твърдят, че причината за това визите да не са паднали (и парите, които ЕС трябваше да предостави на Турция като част от сделката, да не са изплатени) е, че Турция не успя да изпълни ангажиментите си по споразумението. Тъй като миграционната и бежанска криза стават все по централни за европейската политика, много партии критикуват Турция, за да изглеждат „твърди“ по миграционните въпроси.

Турция мисли, че отношението на Европа към бежанците не е достатъчно добро (с изключение на Италия, където хиляди бежанци, пътуващи по море, бяха спасени). В контекста на замразената кандидатура на Турция за членство в ЕС, неизпълнението на ангажиментите по споразумението е поредният удар за вече проблематичните им взаимоотношения. Има опасност отношенията да се влошат още повече, тъй като някои европейски правителства призовават за прекратяване на турската кандидатура за членство в контекста на все по-всеобхватните чистки в Турция след преврата.

За да се преодолее тази патова ситуация и отношенията между Турция и ЕС да са от полза и за двете страни, има нужда от смяна на тона в краткосрочен план и промяна на възприятията в дългосрочен план. Трябва да анализираме къде сбърка Европа в отношенията си с Турция и обратното, кои са възможните лостове, с които Европа може да влияе на Турция, и кои са стъпките, които могат да се предприемат за промяна на атмосферата на недоверие и цинизъм във взаимоотношенията им.

Къде сбърка Европа в отношенията си с Турция

Има широк консенсус сред турските политически партии, че привържениците на Гюлен са отговорни за планирането и реализирането на опита за преврат (въпреки че досега никой не е успял да докаже директното участие на Фетулах Гюлен). Няколко министри в Анкара сравниха опита за преврат в Турция с 11 септември и казаха, че войната срещу организацията на Гюлен може да има също толкова сериозни последици за турската вътрешна и външна политика, колкото и войната срещу тероризма имаше за политиката на Джордж Буш. Същевременно преобладава чувството, че победата принадлежи на турския народ и на турската демокрация.

Едва на 16 юли, ден след преврата, повечето европейски лидери започнаха да обръщат внимание на конспирацията на гюленистите. Това е интересно, тъй като за турските наблюдатели е ясно, че борбата между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Гюлен е определяща за вътрешното развитие на Турция през последните три години.

Фетулах Гюлен още от 70-те години (преди ПСР да дойде на власт) внимателно внедрява своите последователи на ключови позиции в турския държавен апарат (според негова известна проповед от 1997 г.). След идването на власт на оглавяваната от Ердоган ПСР пред 2002 г., гюленистите започват да контролират ключови сектори в държавната администрация, съдебната система, полицията и образователната система. Според опозиционните партии, последователите на Гюлен не са „инфилтрирали“ тези сектори, а са били нарочно назначавани от ПСР, за да изместят други врагове на режима. Въпреки това, голяма част от дипломатическата и икономическата администрация на Турция остава под контрола на гюленистите дори и след като коалицията между ПСР и Гюлен се разпада през 2013 г.

След опита за преврат, ПСР започна да преосмисля ролята на гюленистите в политиката. По време на наши срещи с турски чиновници през август, гюленистите бяха обвинени в жестокости спрямо протестиращите в Гези, за неспособността на Турция да действа решително против Ислямска държава, и дори за свалянето на руския самолет миналия ноември. Всичко това е трудно за вярване.

Не толкова спорен, обаче, е фактът, че чистката на гюленистите доведе много светски чиновници на високи позиции в администрацията. По време на срещите бяхме изненадани от големия брой светски съветници, включително жени, които се бяха завърнали на ключови позиции в администрацията. Ако тази тенденция се запази, това може да представлява нова възможност за диалог с Анкара по теми като върховенство на закона и тероризма.

Върховенство на закона след опита за преврат

В целия политически спектър има усещане, че опитът за преврат от 15 юли е най-сериозната атака срещу конституционния ред на страната през последните години, и че ако беше успешен, щеше да сложи началото на гражданска война в Турция. Многопартийната подкрепа позволи още по-голямо централизиране на властта в ръцете на президента, който в момента е почти безспорен лидер на изпълнителната власт. И въпреки, че мерките за противодействие след опита за преврат бяха приложени бързо и всеобхватно, има широк консенсус за тяхната необходимост.

Правителството възприе максималистка позиция в разследването срещу Гюлен.  Има различни методи за идентифициране на активни гюленисти, вариращи от установяване на връзките им с училищата на Гюлен и притежаването на банкови сметки в банки на Гюлен до правенето на дарения на организацията или употребата на тайно мобилно приложение, използвано при планирането на преврата, до което са имали достъп 39 000 души.

Въпреки че има консенсус, че извънредното положение трябва и ще приключи след правно установения срок от три месеца, много прокурори и магистрати се чувстват притиснати от медиите и общественото мнение да постигат резултати. Този натиск става причина за задържането на редица хора, които нямат връзка с Гюлен (включително хора от интелигенцията и отделни опозиционери), за прекалената употреба на сила, и за затварянето на журналисти, които просто са работели за медиите на Гюлен.

Опозицията, медиите и дори хора вътре в правителството скрито се притесняват, че тези мерки стигат прекалено далеч и смятат, че трябва да се осигурят механизми, които да коригират грешките при задържанията и арестите. Предлага се това да стане чрез отварянето на  преговорни глави 23 и 24 и използването на Съвета на Европа.

Състоянието на турската икономика

Внезапната уязвимост на турската държава, видима след опита за преврат, изненада всички. Това, заедно с последвалата чистка, може да окаже голямо влияние върху икономиката на страната. Активите на около 1000 компании, директно свързани с движението на Гюлен, както и активи на гюленисти са конфискувани. Има видимо замразяване на инвестициите след опита за преврат, в допълнение на спада в туристическия сектор, започнал още в началото на 2016 г.

Бизнесът се надява чистката скоро да приключи и доверието в турската икономика да бъде възстановено. Чиновниците, от своя страна, са уверени в устойчивостта на икономиката и заявяват, че спадът е незначителен спрямо размера на турската икономика като цяло. Те предвиждат растеж от 4% за тази година.

Някои от нашите събеседници бяха притеснени, че заради високите нива на обществена мобилизация и затегнатия правителствен контрол върху медиите, забавянето на икономиката е един от малкото фактори, които могат да противодействат на процеса на централизация.

Турската външна политика след преврата

 “Опитът за преврат беше нашият 9 септември, а Гюлен е нашата Ал-Кайда”, разказа висш чиновник, който предвижда, че ответните мерки срещу Гюлен ще станат централна характеристика на турската външна политика и основна грижа на дипломатическата служба на страната. Целият спектър от двустранни отношения може да се повлияе от исканията за затваряне на училища и други организации, свързани с Гюлен, докато някои държави, като Киргистан например, се възприемат като „гюленистки“ режими.

Въпреки че се обсъждат много в Европа, затоплянето на отношенията между Москва и Анкара не се счита за важен стратегически поврат в Турция. „Турция не се обръща към Русия ... [но] ние искаме да се върнем към ситуацията отпреди свалянето на самолета, да търгуваме, да обменяме туристи и енергия.“ Русия не изглежда да е част от сметките на Турция в Сирия, или да е променила отношението на Анкара към важни въпроси по сигурността като участието ѝ в НАТО, сигурността в Черно море или противопоставянето ѝ на анексирането на Крим. Турция и Русия продължават да не са на едно мнение за бъдещето на Асад, тъй като за Анкара неговото напускане е предпоставка за сключването на политическа сделка.

Едно от най-големите предизвикателства в този период е, че външната политика ще бъде подчинена на вътрешната. Следователно успехът на турската дипломация ще се измерва в успешното атакуване и затваряне на гюленистки институции в чужбина.

Къде сбърка Турция в отношенията си с Европа

И ако ЕС се затруднява да разбере Турция, на Турция също ѝ е трудно да разбере ЕС. Три неща се отличават във възприятието на Турция за Европа: Анкара приема, че центърът на ЕС е Берлин; не успява да разбере процесите в Съюза и несъвместимостта между своето светоусещане и това на ЕС.

ЕС с център Берлин

Много години Анкара действаше в съответствие с идеята, че центърът на ЕС е в Брюксел, но сега този център се измести към Берлин. Сложният и взаимосвързан модел на взимане на решения в Европа, в който всяка столица има право на вето, не е съвсем ясен или рационален от гледна точка на турските политици.

Неразбиране на процесите в ЕС

При сделката за бежанците между ЕС и Турция, турските политици и чиновници често не успяваха да направят разлика между бюрократичните и политическите причини, които пречеха на Европа да изпълни договорките. Заради бюрократични пречки по изпращането на договорените 3 милиарда евро за бежански проекти, Турция се съмнява в желанието на Европа да изпълни обещанията си.

Цинизъм

В Анкара има тенденция светът да се гледа все повече и повече през призмата на политиката на силата, което окуражава циничното отношение към международните партньори. Докато европейците подчертават важността на независимата съдебна система, приоритетът на турците е да я изчистят от поддръжниците на Гюлен. Анкара не вярва в загрижеността на Европа, нито в това, че тази загриженост се базира на ценности, като вместо това я възприема като циничен опит да се упражни натиск върху Турция и страната да се държи на разстояние от Европа.

Препоръки

През следващите десетилетия, независимо как се развиват отношенията им, ЕС и Турция ще са взаимозависими и ще трябва да си сътрудничат ефективно, за да се справят с предизвикателствата в съседните на тях нестабилни региони. Много се говори за зависимостта на ЕС от Турция по отношение на бежанската криза, но Турция също зависи от Запада, както икономически, така и за сигурността си. В контекста на тази взаимозависимост, и двете страни трябва да предприемат стъпки, за да предотвратят по-нататъшното влошаване на взаимоотношенията. За ЕС, тези усилия трябва да се концентрират в три основни приоритета:

Диалогът между Турция и ЕС се влоши по инерция, не толкова умишлено, въпреки временното подобряване на отношенията заради сделката за бежанците в началото на 2016 г. Моделът, който се очертава, по-скоро включва двустранни договорки с отделни страни членки, отколкото инициативи в рамките на ЕС. Това увеличава шансовете за разочарование, тъй като страните членки обещават неща, които ЕС като цяло не може да изпълни. ЕС трябва да договори провеждането на среща на високо ниво между ЕС и Турция два пъти в годината, която да е независима от преговорите за присъединяване.

Мониторинг на спазването на човешките права и съдебната система в Турция след опита за преврат

Въпросът за членството на Турция в ЕС остава спорен за много държави членки, като и в самата Турция започва да се появява колебание. Въпреки взаимното подозрение и разочарование, обаче, прекъсването на преговорния процес изцяло ще бъде лош ход. Такова действие ще причини значителни щети, както на турските опозиционни групи, така и на отношенията Турция-ЕС.

Опозиционните партии и групите за защита на правата на бежанците твърдят, че предприсъединителният процес може да зададе рамка, чрез която ЕС да влияе на значителните конституционни промени, които вероятно ще започнат да се случват в Турция през следващите две години. Ще бъде грешка ЕС да загуби тази възможност. По-конкретно, отварянето на преговорни глави 23 и 24 ще осигури рамка за твърда дискусия с Турция по въпроси като върховенство на закона и човешки права. Пробив в преговорите за Кипър може да улесни тази стъпка.

Съветът на Европа може да играе ключова роля в по-широкия мониторинг на степента на спазване на човешките права след опита за преврат, както и на независимостта в съдебната система и свободата на медиите. Генералният секретар Турбьорн Ягланд вече установи диалог с Турция, основаващ се на взаимно доверие, и турските власти поеха ангажимент да спазват Европейската конвенция за правата на човека, както и решенията на Европейския съд по правата на човека.

Бежанци, визи и войната срещу тероризма

Реализирането на договорките по сделката за бежанците между ЕС и Турция до момента вероятно не беше безупречно, но показа, че взаимоотношения, които се основават на взаимен интерес, могат да бъдат работещи.

От турска гледна точка, падането на визите за граждани с биометрични паспорти е изключително важно. Европейските лидери трябва да признаят, че това е също в интерес на Европа – най-вече защото ще направи икономическите отношения по-лесни. Освен това, няма място за притеснение като се вземе предвид факта, че само 5% от турското население има биометрични паспорти. Високата цена на един такъв паспорт означава, че е малко вероятно тази цифра да се увеличи значително в краткосрочен план.

По въпроса за борбата с тероризма, ЕС трябва да обърне внимание на основателните притеснения на Турция. Нито една европейска държава днес не е толкова застрашена и засегната от тероризма както Турция, независимо дали става дума за Ислямска държава, ПКК или движението на Гюлен. Ако ЕС заеме твърда позиция против ПКК, например, това би направило по-лесно подновяването на диалога по кюрдския въпрос и би подобрило сътрудничеството за борба с тероризма между ЕС и Турция.

Заключение

Сложна и опасна комбинация от недоразумения, враждебност и споделени, но криворазбрани, интереси доведе отношенията между ЕС и Турция до критично състояние. Спешно е нужна промяна в тона и стила на отношенията. В тази връзка, настоящата поредица от визити на високо равнище от  страна на Европа е добро начало.

Този коментар се основава на посещението на членове на Съвета и на екипа на ЕСВП в Анкара, начело със съпредседателя на Съвета на ЕСВП Карл Билт в периода 31 август – 2 септември 2016 г. Те се срещнаха с президента Ердоган, премиера Йълдъръм , зам. министър-председателя Мехмет Симсек, министъра на външните работи Мевлут Чавушоглу, министъра по европейските въпроси Омер Челик, лидера на основната опозиционна партия (Републиканската народна партия) Кемал Кълъчдаролу, представители на про-кюрдската Демократична партия на народите, журналисти и експерти по Движението на Гюлен.

comments powered by Disqus