Офис София / Sofia Office


Иран и Русия: новата силна двойка в Близкия изток

Иран и Русия: новата силна двойка в Близкия изток


twitter-icon @EllieGeranmayeh


Съвместни военни операции в Сирия сближиха Русия и Иран повече от всякога след Втората световна война, твърди ново изследване на ЕСВП. Западът трябва да има предвид в плановете си вероятната тенденция двете страни да бъдат силата, която ще оформя региона на Близкия изток в близко бъдеще.

Изследването Иран и Русия: новата силна двойка в Близкия изток твърди, че през изминалата година Москва и Техеран са сформирали ефективна военна коалиция в Сирия в подкрепа на режима на Асад. Това подсили позицията на Асад, допринесе за увеличаване на насилието, доведе до повече бежанци, вливащи се в европейските страни, и още повече маргинализира Европа в дипломатическия свят. Решението на Иран през август да позволи руски войски да използват въздушната база Шахид Ноджех за въздушни удари над Сирия подчерта техния твърд ангажимент да запазят своите стратегически интереси чрез засилени военни усилия.

Тези задълбочаващи се връзки между Русия и Иран са преди всичко водени от припокриване на възгледите им за световния ред, опозиция на западните политики в Близкия изток и нуждата от запазване на стратегическа дълбочина в региона.

За Москва Техеран днес представлява полезен съюзник в един доста нестабилен регион и важен партньор на терен в отблъскване на американските амбиции за региона. Политиката на Кремъл спрямо Иран претърпя промяна през 2012, след като Русия определи наново отношенията си със Запада. Москва, разочарована от неуспеха на опита си за изчистване на отношенията със САЩ и от западните политики в Близкия изток и Северна Африка и пост-съветското пространство, се обърна към нови партньори. Иран впоследствие стана важен способ за засилване на руската позиция в Близкия изток и по отношение на Запада.

За Иран Русия представлява критично средство за укрепване на интересите му в регионалната сигурност и повишаване на защитната архитектура във време на безпрецедентни заплахи. Въпреки това тече дебатът сред иранския елит как най-добре да се постигне стратегическата сигурност на страната и икономическите цели чрез увъртане между Русия и Европа.

В Сирия двете страни са изковали удобно силово партньорство зад преследването на регионални и глобални интереси. Въпреки някои различия в позициите им, този конфликт изглежда да е в основата на сътрудничеството между Москва и Техеран за известно време, имайки предвид централното му място в техните регионални и глобални амбиции. Докато има възможност за засилена военна координация другаде, като борбата с Ислямска държава в Ирак, по-широката връзка е все пак  белязана от различни интереси и геополитически ограничения, които в крайна сметка ще ограничат тяхното обвързване.

Занапред Европа трябва да признае, че когато става въпрос за регионална сигурност и водени от Запада политики на санкции, оста Техеран-Москва е по-вероятно да се засили повече, отколкото Западът да стане съюзник с която и да е от двете страни. Вместо да следва политики, които целят да прокарат разделение между Иран и Русия, Европа трябва да търси нови начини да се съюзи и с двете страни, преди всичко за да постигне деескалация в Сирия. Неотдавнашното разведряване на отношенията с Иран дава на Европа предимство пред САЩ и Русия да стимулира по-конструктивна позиция от Техеран. Европа има ограничено влияние, но трябва да го използва добре, за да проправи път към положителен преход в бъдеще.  

comments powered by Disqus