Украйна след присъдата над Тимошенко

Делото и присъдата срещу бившия министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко през 2011 е двойно предизвикателство за Европейския съюз – те поставят на изпитание както неговата репутация, така и способността му да преобразява други страни и да излъчва „мека сила“. Киев пренебрегна ясните предупреждения от Брюксел и от ключови страни-членки и след това изневери на обещанията си, че ще търси компромис.

Срещата на върха между ЕС и Украйна на 19 декември предоставя възможност да се прекрати постепенният разпад в отношенията с Киев.

В новия доклад на ЕСВП „Украйна след присъдата над Тимошенко“, Андрю Уилсън твърди, че вместо да поучава Украйна относно човешките права ЕС трябва да покаже, че подхожда сериозно.

  • На срещата ЕС трябва да използва Споразумението за асоцииране, както и Споразумението за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия като стимул да подтикне Украйна да следва обещанията си за реформа.
  • ЕС трябва да въведе визови забрани и санкции относно пътуванията и финансовите привилегии на лица от правителството, отговорни за отказа от реформи.
  • Украйна видя как Русия играе твърдо с ЕС, без да търпи отрицателни последици. Тъй като Путин е на път да си върне руското президентство през 2012, а пред Близкия Изток и Северна Африка  има перспектива за демократично развитие, Европа трябва да изпрати сигнал, подчертаващ значението на демокрацията и върховенството на закона.

Украйна не е в състояние да възпоризведе  „Турския модел“ (силна държава на края на Европа, която може да действа  по свои собствени правила) заради слабата си икономика и лошите отношения със съседите. В резултат на това, не може да напълно да пренебрегне демокрацията и човешките права.

Факти:

  1. Сравнително стабилните показатели на растеж (4.3% през 2010; 5% очаквани за 2011) следват резкия спад от 15.1% през 2009.
  2. Партията на регионите на Виктор Янукович ще се изправи пред сложни избори през есента на 2012, с популярност към момента от малко над 20%. Очаква се да използват похвати данъчни ревизии на съперници, клиентелистки мрежи, „политическа технология“ и употребата на „законов терор“ срещу опозиционни фигури.

Юлия Тимошенко стана най-известната жертва на този „законов терор“, след като бе осъдена на седем години лишаване от свобода на 11 октомври.