Защо Европа трябва да заобиколи, а не да се противопостави, на Ердоган

Европейският съюз трябва отново да се ангажира с Турция, дори това да не е ангажимент с Реджеп Тайип Ердоган

Publication cover
Целият текст можете да намерите на
Резюме можете да намерите на

Защо Европа трябва да заобиколи, а не да се противопостави, на Ердоган

Европейският съюз трябва отново да се ангажира с Турция, дори това да не е ангажимент с Реджеп Тайип Ердоган, ако иска да предотврати някакво по-нататъшно отстъпване от демократичните реформи, твърди анализ, публикуван днес от Европейския съвет за външна политика.

Министър-председателят Ердоган, който доведе АКП (Партията на справедливостта и развитието) до всеобща изборна победа през 2002 и спечели следващите два мандата, се очаква да бъде избран с голямо мнозинство по време на президентските избори на 10 август.

Докладът на ЕСВП, публикуван днес, предполага, че ако той бъде избран за президент, ЕС трябва отново да се ангажира с политиците, които търсят реформа и модернизиране в АКП, за да предотвратят съсредоточаване на цялата власт в ръцете на новия държавен глава. Анализаторът от ЕСВП Димитър Бечев препоръчва ЕС „да намери начин да заобиколи, вместо да се противопостави на Ердоган и да се надява на промяна от турското общество в по-дългосрочна перспектива“.

Преди десет години съществуваха високи очаквания, че с помощта на ЕС, Турция ще се превърне в една напреднала демокрация. Днес тази смела идея е почти погребана. Димитър Бечев твърди, че Турция се превръща в „нелиберална демокрация“, в която Ердоган може да използва властта си, за да превърне страната в президентска република. Бечев описва подробно причините за нелибералното развитие на Турция под управлението на АКП:

·         Корупционен скандал с участието на Ердоган и неговите министри.

·         Проблеми с върховенството на закона, които увеличават притесненията на Европейската комисия относно съдебната независимост.

·         Съсредоточаването на властта в ръцете на една все по-безотговорна изпълнителната власт от страна на турското правителство, както и намаляващата медийна свобода.

·         Неефективна парламентарна опозиция, която не представлява реална алтернатива на АКП.

ЕС държи 80% от чуждите инвестиции в Турция, но както обяснява Димитър Бечев, за разлика от периода 1999-2005, Европа и Турция имат все по-малко време една за друга: Европа е заета със собствената си криза в Украйна, а Турция е съсредоточена във вечните драми вътре в страната. Той смята, че Европа може да възстанови преимуществото си и вследствие на това да  оказва натиск за реформи, само ако намери начин да работи прагматично с новото турско управление в различни политически сфери за дълъг период от време.

По отношение на присъединяването към ЕС, неговият анализ завършва с ясно предупреждение, че крайно десните настроения в Европа против разширяване, показани на последните европейски избори, могат да предизвикат трудности. Той добавя, че ако присъединителната споразумение на ЕС се провали, „Турция и ЕС лесно биха се върнали в познатото разменяне на обвинения“.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.