След анексирането на Крим и кризата в Украйна, Европа трябва да развие нови отношения с Русия, като ангажира Москва с икономическа конкуренция, вместо с военен сблъсък, посочва последният анализ на Европейския съвет за външна политика. „Новият европейски безпорядък“ с автори Иван Кръстев и Марк Ленърд обяснява, че конфликтът в Украйна необратимо е нарушил европейския ред след Студената война и е изключил възможността за запазване на досегашните отношения с Русия. Но не ни е довел и до втора Студена война. Авторите смятат, че „Европа трябва да признае, че не е успяла да разбере пост-съветска Русия. Вместо това ЕС трябва да съществува редом до своята силна съседка, като дори работи с интеграционния проект на самата Русия – Евразийския съюз (Русия, Казахстан, Беларус и в бъдеще вероятно Армения и Киргизстан). Евразийският икономически съюз със сигурност не е решението на всичко… но може да бъде начало към преговарянето на новия европейски институционален ред.“

Анализът очертава карта за подновяване на отношенията с Русия чрез:

•         Поддържане на НАТО като основен източник на ясни гаранции за сигурността и териториалната цялост на страните членки от ЕС.

•         Възможно изключване на Русия от „ценностни институции“ като Съвета на Европа, с цел защита на либералната същност на проекта ЕС.

•         Контакти с доминирания от Русия Евразийски икономически съюз, чрес което да бъде признато правото на Русия на собствен интеграционен процес.

Директорът на ЕСВП Марк Ленърд коментира: „Въпреки че ЕС се справи по-добре в управлението на тази криза, отколкото критиците му признават, санкциите срещу Русия са инструмент, а не стратегия. Ролята на Рисия около Кризата в Украйна създаде най-големия безпорядък и несигурност  в Европа след разпадането на Югославия, а ЕС сякаш няма план как да се държи в тази ситуация.“

Авторите на анализа твърдят, че политиката на санкции не е дългосрочно решение. Тя може да доведе до увеличаване на руския изолационизъм, да подтикне Русия към военна вместо към икономическа конкуренция, европейската търговия с Русия да бъде дългосрочно ощетена и други актьори да се опълчат спрямо санкциите, но и спрямо глобализацията, за да се презастраховат. Анализът обосновава необходимостта от търсене на начини, чрез които Европа да насърчи развитието на една поносима за нея Русия, вместо да се опитва да я напасне на собствените си представи. Авторите посочват отношенията на САЩ с Китай – два региона, които се развиват успоредно и си сътрудничат, но с ясно посочени демаркационни линии – като модел за нови отношения на ЕС с Русия.