EС, Алжир и северно Мали

EС, Алжир и северно Мали

Оставката на министър-председателя на Мали Чеик Модибо Диара под натиска на военните и ситуацията в северно Мали, където контролът е в ръцете на ислямистки бунтовници, представляват сериозен риск за сигурността в Сахел и правят дискусията за международна интервенция особено належаща.

Съседен Алжир, със своето разузнаване за ислямистките групировки, завзели северните части на Мали, се разглежда като важен фактор за успеха на една такава операция. Алжирската страна обаче не проявява склонност да подкрепи интервенция в Мали с мандат на ООН поради опасения от засилване на нестабилността в непосредственото си обкръжение.

Външните министри на страните от ЕС одобриха изпращането на тренировъчна мисия за оказване на помощ за реорганизирането и обучението на личния състав на националната армия на Мали. Фокусът върху Мали същевременно отмества тежестта на влияние от ниво ЕС в посока на отделни държави членки. Това от своя страна създава опасност да бъдат подкопани усилията на Брюксел през последната година за установяването на по-ефективна форма на отношения с Алжир.

В новия политически анализ на ЕСВП „EС, Алжир и северно Мали”авторът Сузи Денисън твърди, че ЕС и отделните страни членки трябва да обединят своите усилия в съвместен европейски подход, който да гарантира продължаващата ангажираност на Алжир с ЕС:

• Трябва да бъде постигната по-голяма видимост на ЕС в Алжир, като повече страни членки засилят своите отношения със страната в рамките на една кохерентна европейска стратегия към региона.
• Необходимо е да бъдат създадени по-добри икономически условия. ЕС следва да поощри Алжир да се справи с корупцията и да намали бюрокрацията, за да диверсифицира икономиката си и да увеличи инвестициите в страната.
• Трябва да се подпомогне развитието търговията в рамките на региона, като ЕС поощри задълбочаването на търговските връзки между страните в Северна Африка.
• ЕС следва да започне да гледа на Алжир по по-стратегически начин като партньор в сферата на сигурността, особено ако се стигне до интервенция в Мали. Би било добре, ако от страна на ЕС в региона на южното Средиземноморие бъде назначен като специален представител по въпросите на сигурността високопоставен генерал, който да подпомага усилията в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана.

Някои основни факти:

• Алжир е най-голямата страна от Магреб и една от най-големите регионални икономики, разполагаща с петролни резерви, оценявани на 12 млн. барела;
• Президентът Бутефлика, 75 год., чието здравословно състояние не е добро в последно време, управлява страната от 1999 г. насам с обещанието да поддържа сигурността и да държи ислямистите извън властта след десетилетие на гражданска война между ислямистки групи и алжирската армия;
• През пролетта на 2012 г. контролът над северната част на Мали бе завзет от ислямисти. Има сведения, че там са въведени някои крайни форми на шериат.  
• Сред международната общност има нарастващ консенсус, че е необходимо да бъде оказана подкрепа на държавните институции на Бамако за справяне с проблема. С Резолюция 2071 на СС на ООН се дава мандат за разработването на военни планове за възстановяването на окупираните северни територии на Мали.
• Правителствата на три от съседните на Алжир държави са доминирани от ислямисти, вкл. Мали, където броят на вътрешно разселените лица е около 400 000, а милиони са заплашени от глад в резултат на конфликта.
• Общата граница между Алжир и Мали е над 1000 км.

Алжир се превръща в най-големият индивидуален ползвател на туининг инструментите на ЕС.