Една добра и три лоши новини за Европа през 2016 г.

За първи път от 1989 г. вятърът на промяната отново духа в Европа. Само че този път той е студен и помита всичко по пътя си. Изминалата 2015-а, започнала с гръцката дългова криза, натрупваше още и още кризи по пътя си. И този вихър заплашва да се превърне в "перфектната буря", след която не е ясно какво ще остане.

Кулминацията беше, разбира се, бежанската криза, която, макар и понамаляла с идването на зимата, изглежда, ще продължи и през идните месеци и години. Все пак това е проблем, с който Европа има шанс да се справи. Нужни са най-общо четири стъпки.

Първо, ако успее да укрепи и вземе на ръчно управление външните граници на ЕС, Брюксел ще спре за малко строежа на стени между страните членки и временно ще "размрази" Шенген.

Второ, ако осигури легални пътища за влизане в Европа, по възможност с кандидатстване за бежански или друг статут още преди кандидат-изселникът да е започнал пътуването си, ще се спестят рисковете за толкова хиляди хора, преминаващи по море и суша с деца на ръце. Така и европейските икономики ще могат по подреден начин да запълват необходимите работни места.

Трето, ЕС ще трябва да уеднакви системите за убежище в различните страни членки, включително сроковете за разглеждане на документи. В момента разликите в тези системи индиректно преразпределят кандидатите за убежище независимо от европейските решения.

И четвърто, Европа ще трябва да възприеме сериозно ролята си на външнополитически играч. Процесът във Виена за намиране на политически изход от войната в Сирия трябва да се превърне в приоритет номер едно на европейската дипломация.

Криза върху кризи

Така задачата с бежанския натиск, макар и трудна, не изглежда невъзможна за решаване – и това безспорно би било добра новина. Само че междувременно тази криза задълбочи тенденции, които могат да се окажат фатални за европейския проект.

Най-видима и с най-сериозни последици е кризата на солидарността. Всъщност самата дума стана политически некоректна в някои европейски столици. Когато в началото на годината Северът – страните, даващи кредити, се чувстваха измамени от Юга, т.е. от кредитополучателите, спорът беше за това кой как харчи публичните финанси. Южните страни обвиняваха останалите, че налаганите строги икономии водят до дългосрочна стагнация. В крайна сметка по-голямата част от реформите започнаха - остана обаче страхът, че европейската икономика (освен в Германия) няма да се развива към добро и днешните деца ще живеят по-зле утре. В края на световната икономическа криза средната класа като че ли загуби оптимизма си за Европа. А точно той е лепилото, което споява брънките на тази иначе доста сложна и мудна конструкция.

Но истинският удар върху солидарността между страните членки дойде от разрива Изток-Запад, или нови срещу стари в спора за бежанците. Погледнато от Брюксел, Берлин или Прага, разделението по време на войната в Ирак през 2003 г., когато френският президент Жак Ширак презрително коментираше, че новите от изток са пропуснали добра възможност да си затворят устата, е детска игра в сравнение с днешните различия. Тогава ставаше въпрос за лоялности към трети страни, т.е. САЩ, докато днес се поставя под съмнение лоялността към същността на ЕС. Ние ще правим само онова, което ни харесва, и няма да приемем нито един компромис с нещата, които са важни за други – горе-долу така изглежда посланието от Вишеградските страни, Румъния и Балтийската група. Старите от своя страна не виждат защо трябва да търпят лошия тон от изток и започват да се съмняват в ползите от разширяването през 2004 г.



Клубове в клуба

За първи път през последните десетилетия ЕС се оказва не общност на сходно мислещи и вярващи си партньори, а раздробен на клубове по интереси. В тях арбитър на търговията между политическите лобита е единствено Германия, която все още смята, че европеизирането на проблемите дава по-добри решения. Резултатът е, че негативните емоции, натрупани от двете страни на разделителните линии, започват да се превръщат във враждебни намерения, от които в Европа печеливши няма да има.


Кризата на солидарността може да доведе до три сериозни неприятни последствия за Европа. Първо, да увеличи разслояването на различни по темпове и качество кръгове на интеграцията. Това означава, че дори еврозоната ще се раздели на две групи, вероятно по оста запад-изток. Какво остава за системи като Общата политика на сигурност и отбрана, както и политически институции с и без това крехка легитимност като Европейския парламент. В най-песимистичния вариант ЕС ще се свие до нивото на общ пазар и икономически съюз, в който отвъд стандартите и правилата на Европейската комисия ще властва интересът, т.е. по-силните ще се налагат над по-слабите. Регионът на Югоизточна Европа, който все повече ще се уеднаквява – с Румъния и България, страните от Западните Балкани и Гърция, ще остане лабилна периферия.

Второ, парадоксално, да доведе до още по-бързо излизане на Великобритания от ЕС. Макар идеята за ЕС единствено като общ пазар да е примамлива за британските евроскептици, този сценарий прави невъзможно договарянето особено с Полша, която е главен източник на икономически имигранти на Острова. Правителството на партията на Ярослав Качински, но също и колегите му в Унгария, Чехия и Словакия няма да бъдат склонни на компромис по толкова вътрешно чувствителен въпрос като ограничаване на правата на техните работници.

Трето, качеството на демокрацията в страните-членки ще бъде подложено на изпитания. Не само роенето на суверенистки, националистически и популистки лидери от Испания през Франция до Полша и Унгария заплашва тъканта на Европа. Когато те станат критична маса, никой няма да може да помисли за въвеждането в действие на чл. 7 от Договора за ЕС, който допуска замразяване на правото на глас на страна членка при неспазване на ценностите на ЕС. Но и роенето на референдуми може да бъде рисковано за европейския проект - неотдавна датчаните гласуваха с "не" за повече обща политика по вътрешния ред, пред март холандците пък ще трябва да гласуват дали одобряват Споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна. След евентуален негативен референдум във Великобритания Шотландия може отново да гласува и този път да напусне Обединеното кралство.

По всичко личи, че вятърът на промяната е ураганен. И през 2016 г. всичко може да е различно.