Защо споразумението за бежанци с Либия е лоша идея

Малтийското споразумение всъщност не се справя с миграцията, а просто на всяка цена намалява броя на пристигащите в Европа.

По това време миналата година Европа започна преговори, които доведоха до споразумение с Турция. Според него пристигналите от Турция в Гърция мигранти се връщат обратно, а в съответствие с техния брой Европа приема от Турция мигранти, които са успешни кандидати за убежище. Въпреки че споразумението далеч не е идеално, то намали  натиска към Гърция и Балканските страни от страна на големия брой пристигащи мигранти, който и доведе до това споразумение.

Вероятно не е изненадващо, че дискусии се водят за ново възможно споразумение, свързано с централния средиземноморски маршрут на миграцията от Либия към Италия. Джоузеф Мускат, министър- председателят на Малта (е разположена между двете страни), предложи система, според която либийски и европейски плавателни съдове ще пресрещат лодките на мигрантите в морето и ще ги връщат в Либия. На теория, тези мигранти ще бъдат проучени от служители на ВКБООН и МОМ, финансирани от ЕС. Тези, които са одобрени за убежище в Европа, ще им бъде позволено да отпътуват към Европа, а тези, които не са одобрени, ще бъдат разселени в Либия или ще бъдат репатрирани в собствените им страни.

Малтийската идея, вече дискутирана на ниво Постоянни Представители на държавите-членки, ще бъде на масата на Съвета на ЕС в Малта на 3 февруари, като е много вероятно дискусията да продължи и във формата на Съвета на външните министри идния понеделник. Комисията вероятно ще представи и свое предложение. Ето обаче няколко причини защо малтийското предложение трябва да бъде отхвърлено.

Либия не е Турция

За разлика от Турция, Либия е в гражданска война, в която три „правителства“ се борят за контрол над правоприлагащите органи. Дори и с подкрепата на служители от ВКБООН и МОМ е лудост да се мисли, че Либия е способна да приложи плана на ЕС. ЕС вече направи тази грешка, като реши да разгърне операция София (която да се бори с контрабандата в Средиземно море) в либийски води с одобрението на либийското правителство. Такова одобрение обаче така и не дойде. По същия начин, вместо мигрантите да бъдат разселени или върнати в страните си, е много по-вероятно върнатите в Либия да останат в центровете за задържане.

Това води до втория момент. За разлика от Турция Либия никога не се е опитвала да ратифицира международно споразумение за човешки права. Всъщност насилията в Либия са основен фактор за миграция към Европа, а мигранти, пристигнали в Европа, се оплакват от това, че са насилвани, оставени да гладуват и дори изнасилвани в центровете в Либия. Тези доклади накараха Италия да признае форма на защита (не бежански статут) на нигерийски мигрант, който дошъл в Италия след години прекарани в Либия. Би било неморално за Европа да изпълнява политика, която по-скоро ще доведе до повишаване на нарушенията на човешките права.

Европа не е искрена

Самият факт, че ЕС има готовност да обмисли план с толкова сериозни недостатъци показва, че всъщност въпросът не е как да се подобрят процесите по управление на миграцията, а как на всяка цена да се намали броят на пристигащите на европейския бряг.

Това е основано на твърдението, че идващите от Либия (за разлика от тези, които идват от Сирия през Турция) са преобладаващо икономически мигранти, за които Европа няма отговорност. Но данните на ВКБООН показват, че 46% от пристигналите в Италия през първите три тримесечия на 2016 г. отговарят на критериите за защита. Като се има предвид политическия климат в Европа, почти сигурно е, че ще се намери  начин да се откаже убежище на тези хора така, както Великобритания прави по отношение на Еритрея.

Това не означава, че не трябва да сключваме сделка с Либия. За да постигнем управлявана и основана на ред миграция, трябва да имаме споразумения с повече съседни страни. Но тези споразумения не трябва нито да дестабилизират правителствата, с които ги подписваме, нито да предават ангажимента ни към човешките права. Европейско споразумение с Либия следователно трябва да означава подобряване на условията в страната и насърчаване на спазването на човешките права. Някои основни насоки за такова споразумение следва да бъдат набелязани.

Да стигнем до корена на проблема

Ако искаме да се справим с модела на трафик на хора, както често твърдят европейските лидери, тогава нека да позволим на африканците да подадат молби за убежище или документи за виза по-близо до страните им на произход, а не след като пресекат Сахара нелегално. Политиките, които целят да криминализират миграцията и да ограничат пътищата за легална миграция, което се превърна в норма в Европа след средата на 1990-те години, всъщност облагодетелстваха каналджиите и тези, които печелят от евтин, нелегален труд от лица без документи в Европа.

Вместо да правят мръсни сделки с Либия, европейските политици трябва да увеличат легалния достъп до убежища в страните по произход и едновременно да се справят с каналджийските мрежи, за да са сигурни, че мигрантите няма да попаднат в ада на Либия.