Какво е останало от ерата на Кол?

Въпреки множеството промени, някак парадоксално, Европа днес изглежда по-близо до визията си от 90-те, отколкото някога е била. 

Смъртта на бившия германски канцлер Хелмут Кол на 16 юни предизвика напълно разбираема вълна на носталгия из цяла Европа. Кол олицетворяваше идеализма на водения от англосаксонците Запад през 90-те години, а именно – идеалът за солидарност с правото на останалите да живеят в свободни и демократични общества.

И въпреки че тази представа за Запада вече отмина, тя все пак оказа значително влияние върху моето поколение в Централна и Източна Европа. Ние бяхме убедени, че трансформирането на нашите ограничени икономики и общества по модела на Западния либерализъм беше не просто правилно, то беше единствената възможност. Малка група от нас започна трансформацията, подлагайки на натиск образователните институции в София в опит да премахне комунистическата идеология от българските учебници. С картината на разпадащата се Берлинска стена ярко отпечатана в съзнанието ни, ние вярвахме, че пътят към Европа ще е кратък и безболезнен.

 “Deutschland Zentralmacht Europas”, (“Германия: Централна сила в Европа”) е заглавието на излязлата през 1994 книга на биографа на Кол и мой ментор в университета в Бон, професор Ханс-Петер Шварц. В нея той изтъква притегателната сила на обединена Германия: стожерът на нова, оптимистична Европа. Книгата описва Германия в рамките на ЕС в ролята на медиатор и стабилизатор, ограничаващ дори собствената си власт, за да избегне хегемония. Този двойствен процес на задълбочаване на интеграцията  и разширяване, воден от Кол, не само обслужваше интересите на западните партньори на Германия, но и подпомагаше установяването на мир и ред в нейния региони. Присъединяването на Централна и Източна Европа към ЕС трансформира Европа в по-многообразно, свободно и значимо на глобалната сцена място.

Днес някои българи смятат, че преходът все още не е приключил, а настоящото статукво им изглежда несправедливо и неевропейско. Четиридесет процента от учениците днес не са сигурни дали падането на стената през 89-та се е случило в Берлин или в Китай. Мнозина поляци и унгарци предпочитат идеята за суверенитет пред европейското понятие за солидарност. Чехи и българи бъркат носталгията по миналото с русофилия. Мнозинството централно- и източноевропейци се поддават на популистки страхове, поставяйки знак за равенство между мигранти и терористи. Но всичко това се случва в рамките на контекст, направил обединението на континента и европеизацията на източните му части необратими.

Противно на изминалите няколко години, в които Европа беше подвластна на кризи, съмняваше се в собственото си оцеляване и изглеждаше, че се обръща срещу Германия, месеците предшестващи смъртта на Кол бяха белязани от нов полъх на оптимизъм към Европейския проект. Става дума, разбира се, за Европа много по-различна от тази, която Шварц обрисуваше: трансатлантическата връзка охладнява под президентството на Тръмп; свободната търговия е под заплаха; с Брекзит Европейският Съюз се смалява; а Русия отново застрашава сигурността на континента. И все пак, парадоксално, днес Европа е по-близо от всякога до визията си от 90-те години.

Днес  изглежда, че Германия най-накрая успя да достигне до позицията, която и беше отредена още преди 28 години: според скорошно проучване на ЕСВП Германия е готова да заеме водещата позиция. През 1994 г. Шварц изтъкваше, че Европа не може да прогресира без да е твърдо закотвена във вътрешна политика. Това понятие беше отхвърлено в пост-националистичния дух на онова време, но беше утвърдено от опита от последните години.

Сега е назрял моментът за обновени действия на европейско ниво, а казусите изглежда ще са въпросите за отбрана и за реформа на Еврозоната. Европа като самотен защитник на либералните ценности, ясно се нуждае от засилване на отбранителните си способности. Учредяването на Европейския фонд за отбрана трябва да бъде в основата на вълната за задълбочаване на Съюза. Същевременно, готовността на Германия да поеме ръководна роля ще трябва да обхване и една особено чувствителната област: отбраната. От друга страна, реформирането на Еврозоната, построено около обновения германско-френски двигател (препратка към времето на Кол), трябва да следва едновременно векторите на задълбочаване и разширяване, за да постигне успех, както и да включи възможно най-голям брой държави членки.

Сравнявайки днешна Германия с Германия от времето на Кол, ролята на страната да вдъхва увереност и да действа като стабилизатор остава централна, но за сметка на това дневният ред се е променил в три основни насоки. Днес Германия се стреми да работи с колкото се може повече партньори в ЕС, подпомагайки еволюцията на процеси и институции, но и същевременно не е достатъчно инициативна по отношение на разширяването на Съюза.  Отвъд непосредствените съседки на ЕС в Западните Балкани и Украйна, промотирането на демократични ценности беше заменено от хуманитарна помощ. По отношение на глобалния дневен ред, промяната на климата измести човешките права от фокус.

Романтизмът на ранните 90-те години си отиде, но днес Германия е по-значима за Европа и света и отпреди; реалисти като Кол и Шварц мислеха преди и отвъд своето време. И все пак, според мен, има някаква историческа симетрия във факта, че биографът си отиде само два дни преди своя прочут главен герой. Време е да посрещнем края на една ера.

Превод: А. Атанасова

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.