Гледната точка на София: когато един въпрос засенчва по-дългосрочни опасения

Когато в София се обсъжда бъдещето на ЕС, запазването на четирите свободи непокътнати взема превес над каквото и да е желание за културна контрареволюция.

Без значение къде българският министър-председател Бойко Борисов пътува или с кого говори, той изглежда има само един въпрос в ума си: миграцията от Турция. Произтичащ от нивото на обществено безпокойство у дома, този въпрос доминира отношението на Борисов към Европа в навечерието на срещата на върха в Братислава.

„Не виждам в Европа никакво разумно дългосрочно решение на проблема (с миграцията). Точно обратното, виждам как една след друга страните членки панически се спасяват поединично. Виждам абсолютна липса на солидарност.” Борисов се позовава на последните политики в Европа за прехвърляне на отговорността, според които Германия е изпратила няколко хиляди търсещи убежище обратно в Унгария, а тя от своя страна е избутала проблема към Балканите.

След това си изявление в края на август Борисов посети Анкара и Берлин.

Срещите му в турската столица с правителството и президента Ердоган (първата визита от европейски държавен глава след опита за преврат на 15 юли) постигнаха скромно представен, но значителен успех от българска гледна точка: двустранно споразумение за реадмисия на отхвърлените кандидати за убежище.

По официални данни близо 600 бежанци влизат в България всяка седмица. Само 24 са официално върнати в Турция след постигнатото споразумение с ЕС през пролетта, но над 26,000 са били възпрени да влязат в България. Новото споразумение формализира тази договорка и подобрява способността на България бързо и законно да връща отхвърлените за убежище кандидати, независимо дали сделката ЕС-Турция, която е в застой и близо до провал, ще се запази или не.

На следващия ден Борисов се срещна с немския канцлер Ангела Меркел в Берлин. Въпреки предишната му критика към начина, по който ЕС се отнася към въпроса, той намери отзивчив събеседник. В светлината на по-голямата криза около Брекзит и бъдещето на Съюза, Меркел охотно отвърна на краткосрочната молба на България за техническа и друга помощ за охрана на южната си граница. Немска подкрепа за членството на България в Шенген и ERM2 („чакалнята“ на еврозоната) също могат да последват от тази консултация.

Погледнато от Берлин, страховете на София за миграцията са по-основателни от тези на словаците, да кажем, и по-лесни за справяне с тях. Те са предимно свързани с технически подробности около нашата граница и Дъблинското споразумение, отколкото с идеологическа опозиция на общоевропейското решение на проблема с миграцията, както при Вишеградската четворка. България отбеляза, че не е на страната на Централна Европа в разделението Източна-Западна Европа и амбициите й за ЕС са доста по-скромни.

Когато бъдещето на ЕС се обсъжда в София, запазването на четирите свободи, особено на свободата за движение на работна ръка, надделяват над каквото и да е желание за контрареволюция. Дългосрочното притеснение е, разбира се, че една многопластова Европа ще избута България още повече в периферията и ще я постави в групата на балканските държави, намалявайки тежестта й на голямата маса. В навечерието на срещата на върха на Съвета в Братислава, обаче, България е готова да остави на заден план това свое безпокойство в замяна на подкрепа по важния за нея въпрос в момента. За Меркел и останалите, които се нуждаят от подкрепа в Източна Европа, това трябва да е лесна сделка.