Испания се превръща в Айзенхауер: Коронавирус, сближаване и завръщане на преговорите за МФР

За онези, които редовно посещават срещите на Европейския съвет, трябваше да има поне една положителна страна на дебата за корона облигациите – известно време да не се налага за пореден път да обсъждат бюджета на Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи гъвкавостта на ниво национални вноски в бюджета на ЕС да се използва, за да се даде възможност на държавите членки да събират пари. Никой обаче не смееше да предложи отварянето на “отровната” глава за Многогодишната финансова рамка (МФР), докато на масата на Европейския съвет е толкова напрегнато. До момента, в който Испания не направи точно това.

В понеделник Ел Паис публикува неофициален документ за европейска стратегия за възстановяване. В него испанското правителство призова да бъде създаден нов фонд за безвъзмездни средства за държавите членки въз основа на въздействието, което пандемията е оказала върху тях. Фондът трябва да се финансира от постоянен дълг на ЕС и да е в рамките на МФР. Документът също така отваря болезнения въпрос относно размера на следващия бюджет на Съюза, като подкрепя първоначалното предложение на Европейската комисия за 1,14% от брутния национален доход (БНД).

Това беше дързък ход, като от репертоара на Дуайт Айзенхауер: когато се сблъскаш с проблем, който не можеш да разрешиш, направи го по-голям. Този път тази стратегия няма да проработи, за съжаление на Испания, както и на всички изтощени дипломати, които се включват във видеоконференцията на Европейския съвет, предполагайки как спорът ще се разгорещи. Испанският неофициален документ правилно отбелязва, че Ковид-19 се превърна в безпрецедентен шок за европейските икономики. Той затвърди бойните линии между държавите-членки на ЕС, създадени в отговор на последната финансова криза през 2008 г. Спорът е дали нивата на дълга за подкрепа на икономическото възстановяване трябва да се споделят на европейско равнище, или националните правителства трябва сами да поемат тежестта.

Картата на ЕС след коронавируса показва, че държавите, които бяха “за” по-голяма гъвкавост в разходите на ЕС за справяне с финансовата криза, сега до голяма степен съвпадат с тези, които в момента са в най-дълбоката здравна криза. В интервю за Financial Times от 14 април президентът на Франция Еманюел Макрон спекулира, че едва след като ситуацията се утаи, ще можем да проучим дали между двете кризи има причинно-следствена връзка. „Ако Испания и Италия са намалили средствата за образование и здравеопазване, кой всъщност е поискал това от тях?”.

Същата южна групировка (и няколко източноевропейски страни) станаха известни като “приятелите на кохезията” в контекста на дискусиите за бюджета на ЕС. Те твърдо защитаваха по-голям бюджет, който да позволява да бъдат преодолени регионалните неравенства и предизвикателства пред постигането на Зелената сделка.

Имайки предвид предисторията, призивът на испанското правителство за увеличен бюджет на ЕС, включващ и поддържане на средствата за кохезионната политика и общата селскостопанска политика, едва ли ще бъде решаващ за дискусията относно МФР. От онези държави членки, които призоваха за строги икономии, съпротивляваха се на еврооблигациите и сега се съпротивляват на коронаоблигациите, този елемент от предложението вероятно ще бъде видян като поредното изпълнение на същата песен. Ако Ковид-19 беше ударил най-тежко Холандия, Германия или Швеция, може би бойната линия щеше да бъде изместена. Може би дискусията щеше да запоне по различен начин, ако предложението идваше от не толкова ясно позициониран източник. Австрия например, която силно се съпротивлява на обвързване с корона облигации, но в контекста на МФР понякога се опитва да играе роля на балансьор; или Ирландия, която се приведе в съответствие с дисциплинарищите в рамките на Пакта за стабилност и растеж, но подкрепи южните страни в призива им за корона облигациите.

Никога няма да разберем какво можеше да се случи. Заседанието на Европейския съвет тази седмица вероятно ще бъде неубедително и дори да очертае необходимостта от солидарност между държавите от ЕС, вероятно малцина ще приветстват повторното отваряне на разговора за МФР.

Един печеливш от това може да е предстоящото германско председателство на Съвета на ЕС. „Корона председателството“ ще има ясната амбиция да изведе ЕС отвъд настоящата криза. Берлин ще ръководи европейския проект от юли до декември тази година и от него се очаква да намери решение за безизходицата на МФР и да позволи разходите в бюджета на ЕС да започнат от началото на следващата година. Може би в разговорите в Европейския съвет тази седмица Берлин поне ще открие какво трябва да избягва.