Офис София / Sofia Office


Сценрии за Европа: съгласно Бялата книга на Юнкер

Сценрии за Европа: съгласно Бялата книга на Юнкер


Какво бъдеще за Европа иска Жан- Клод Юнкер?

На 1 март 2017 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която ще бъде обсъдена от правителствата и ще насърчи дебата за ролята на ЕС. По-късно този месец Договорът от Рим ще навърши 60 години, но времето и контекста подсказват, че Комисията не вярва да се предприемат решения към нови стъпки докато тази годишнина не остане в далечното минало. По-вероятно е да се изчака напрежението покрай националните избори в Холандия, Франция и Германия да спадне и да се обсъдят предложенията към края на 2017г.

Докладът се чете като посредствен доклад на НПО от преди 10 години, показващ тежката доза разочарование за реформата в ЕС и провалените референдуми. Всъщност Бялата книга не отговаря на това да покаже някакъв план или препоръки да се правят вбъдеще. Вместо това предлага сценарии, които сякаш плашат читателя за това какво ще стане с ЕС през следващите години, докато не е уточнила какво може да ускори алтернативите, които са зададени.

За да сме честни към Комисията, всеки сценарий посочва сфера за конструктивно сътрудничество вбъдеще, включително първият, в който ЕС продължава да бъде объркан, постигайки някои от целите си, представя се по-малко добре в други и не успява дори да се доближи до други, заради липса на амбиция и воля. Крайностите са представени от други два сценария. Според първият, ЕС се връща към единния пазар, връща назад някои от политиките си като заетостта и социалната политика и спира да желае напредък във вътршената и външната сигурност или по-добро управление на еврозоната. Вторият сценарий представлява голям скок напред с повече Европа за 27-те членки през 2025 година, който е идеалният сценарий от гледна точка на интеграцията. Когато представи документа, председателят на ЕК Юнкер даде ясно да се разбере, че той твърдо е против идеята ЕС да се върне към Съюз, основан само на членство в единния пазар. Той също така добави, че не мисли, че това ще стане реалност.

Най-интересните сценарии са тези между крайностите. Комисията е разработила две средни алтернативи. Първата „да правим по-малко по-ефективно“, предвижда ЕС, който се ангажира в много по-задълбочена интеграция в сфери като управление на границите, външна политика и отбрана, където може да добави стойност, а да намали амбициите си в други области, в които се възприема, че добавя по- малко стойност като осигуряване функционирането на единния пазар и общата валута. Тези въпроси ще бъдат оставени на отделните държави- членки. Вторият сценарий по средата е: държавите- членки, които искат повече Европа да продължават и да я постигнат. Този план предполага появата на гъвкави коалиции, включително нова група за вътрешна сигурност и правосъдие, и една за отбрана. Според Бялата книга тези интегрирани групи ще установят и отделни бюджети.

Документът е забележителен, защото не следва традиционната бинарна логика на прогрес срещу разпад. Всъщност приема, че бъдещето може да е продължение на настоящето, но също така предвижда сценарий, в който нивото на европейска интеграция, постигната до момента се разгражда, оставяйки само пазара и възможност за гъвкави коалиции. Повече от всичко Бялага книга насърчава правителства, анализатори и обикновени граждани да се подготвят за промени. Най-добрият сценарий включва това, което вече очакваме от европейските институции, така че истинското послание е скрито в другите варианти.

Много правителства в Южна и Източна Европа няма да се чувстват добре от алтернативите, предложени от Юнкер, предпочитайки да се придържат към статуквото. Те може да бъдат щастливи от възвръщането на някои правомощия, но като цяло искат ЕС да повиши предоставянето на финансова помощ, политическа стабилност и икономически растеж. Но те също искат и да имат възможността да използват Брюксел като изкупителна жертва за лошите новини и ЕС да се въздържа от намеса във вътрешните им работи. Възможността от връщане на назад и поява на вътрешен кръг държави може да ги стресне достатъчно, за да спрат да възпрепятстват политическите процеси в ЕС и може да ги насърчи да задълбочат интеграцията в специфични сектори. Може би точно това е имала предвид Комисията, когато е съставяла Бялата книга.

Правителствата в икономическия и демографски център също ще са разтревожени от алтернативите, представени от Комисията, предпочитащи по-добре функциониращо статукво пред всяко преразглеждане на системата. Това ще изисква по-малко задължение и ще избегне политическия риск, скрит в промяната. В политическия център на ЕС мисленето за Европа на няколко скорости или движена от гъвкави коалиции се ускорява на фона на настоящите кризи. Но сценарият на Юнкер по- скоро ограничава всякакви амбиции за постигането на тези цели. Европейската комисия има решаваща роля за сроковете на оценяване и одобряване на тези нови и авангардни проекти, но тя трябва да имат единодушната подкрепа на държавите-членки. Следователно всяка гъвкавост, както е определена от договорите, трябва да премине през регулаторния процес в ЕС. Тези условия могат да предотварят истинска гъвкавост. В края на краищата, гъвкавите инициативи като засилено сътрудничество са били малко използвани след обявяването им в Договора от Амстердам преди 20 години и не може да се каже, че те биха били успешни сега.

Ако и когато инициативите за секторно задълбочаване на интеграцията в ЕС стартират, по-вероятно е да бъдат направени по модела на Шенгенското споразумение от 1985, което беше подписано от петте държави- основателки- Франция, Германия и трите държави от Бенелюкс, като споразумение отделно от европейските договори, но с идеята да реализира цел, предвидена от тях. Европейската комисия е имала предвид и този пример, когато е изготвяла Бялата книга.

Политическият инстинкт на Юнкер може би му е подсказал, че Шенгенският пример е по-вдъхновяващ и приложим вариант, но може ли да си позволи да го предложи за сметка на европейското единство? Вероятно не и ще търси начин да блокира този път към по-дълбока, но и по-селективна интеграция, независимо дали смята, че това е начинът да се продължи напред.

comments powered by Disqus