Президент и външни министри пишат: Рискът за Европа е по-голям отвсякога

 

През май тази година ще се състои решителна битка за европейския проект. Увеличаващите се гласове за антиевропейски партии може да доведат със себе си дневен ред, който ще намали рязко способността на по-малките страни в ЕС да прокарват интересите си.

Отдавна се говори, че антиевропейските партии заплашват нормалното функциониране на европейските институции, но днес заплахата е реална.

Откакто Петте звезди на Луиджи ди Майо и Лигата на Матео Салвини направиха ляво-дясна евроскептична коалиция в Италия, а Партията за право и справедливост на Ярослав Качински продължава да е първа сила в Полша, онези, които от позиции във властта искат да разрушат Европа, без ясна представа за последствията от това, все повече набират сила.

 

Ако прогнозите се окажат верни, антиевропейските сили може да вземат поне 1/3 от местата в Европейския парламент. Това ще им даде власт да парализират парламента и да всеят хаос в ЕС.

 

Националистическите партии из Европа са известни със своята раздробеност и огромните идеологически разлики, които имат помежду си. Добър пример са диаметрално противоположните позиции по отношение на Путин на Партията за право и справедливост в Полша и на Петте звезди в Италия. Те обаче могат да се обединят по тактически съображения с една единствена цел – да изпразнят Европейския съюз от политическо съдържание и да разбият проекта за обединена Европа.

 

Първата и най-пряка опасност е антиевропейците в ЕП да блокират работата на целия ЕС.

 

За България това представлява национален риск. Блокирането на преговорите за бюджета на ЕС и следващата финансова рамка ще се отрази негативно не само на националния бюджет, но и на джоба на всеки един българин. За нашата икономика забавянето или ограничаването на притока на европейски фондове би било пагубно.

 

Антиевропейците неведнъж са поставяли под съмнение един от основните принципи на ЕС – свободата на придвижване. При наличие на 1/3 от местата в парламента, е възможно техните опити за премахване на това право да бъдат успешни. Резултатът? Отново граници, ограничения и стени, които ще ни разделят и затварят.

 

Някои скептици биха казали, че преувеличаваме правата и властта на Европейския парламент, но истината е, че в последните години той се сдоби със силни инструменти за влияние върху европейските процеси. Един от тях е правото на вето върху международни споразумения. Това ще позволи на антиевропейците да блокират бъдещи споразумения, включително и това с Великобритания след Брекзит. За българите на острова това ще е много лоша новина.

 

Може би най-важното последствие от гледна точка на българския национален интерес ще бъде негативният за страната ни ефект, ако бъдат ограничени общностните действия от едно блокиращо антиевропейско малцинство в Брюксел. Това ще означава, че все по-малко гласът на България ще се чува, „големите“ ще определят политиките само от гледна точка на своя интерес, без мисъл за нас или за европейската солидарност; „двойните стандарти“ ще се увеличават; правото на труд в други страни от ЕС ще бъде застрашено.

 

При постигане на 1/3 места тази група ще има властта да налага вето върху мерките срещу страни членки, които нарушават върховенството на закона. Спазването на европейските правила ще стане зависимо от политическите интереси на антиевропейците.

 

Брекзит е доказателство, че антиевропейските сили могат да спечелят референдуми, без да имат ясна представа за последиците, а цената после да бъде платена от цялото общество. Поколението преди нас създаде Европейския проект. Нашето поколение включи България в бъдещето на обединена Европа. Сега гражданите на България трябва да отидат до урните и да направят своя разумен избор, за да я защитят. Да си дадем сметка за промените, от които ЕС се нуждае и да ги постигнем, без да разрушим постигнатото. Българският национален интерес е България да бъде в една силна и работеща Европа, в която нашите представители защитават нашите истински интереси, а не целят разбиването на ЕС.

 

Росен Плевнелиев, президент на РБългария (2012-20017), член на съвета на ЕСВП

Ивайло Калфин, бивш външен министър и вицепремиер, член на съвета на ЕСВП

Николай Младенов, бивш външен министър, специален координатор на ООН за Бизкоизточния мирен процес, член на съвета на ЕСВП

Ева Майдел, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП

Андрей Ковачев, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП