Офис София / Sofia Office


Силни думи: Залога на Европа в спора за името на Македония

Силни думи: Залога на Европа в спора за името на Македония


twitter-icon @vtcherneva

CC0 Pixabay

Чрез активна подкрепа за Македония и Гърция в конфликта за името, ЕС би могъл да мотивира други страни от Западните Балкани да се заемат с демократични реформи, като същевременно укрепват икономическите си перспективи - и да се противопоставят на настоятелна Русия.

Македония и Гърция разчупиха стереотипа, че Балканите произвеждат само лоши новини. По-рано тази седмица, след 27 години напрегнати преговори с помощта на ООН, страните направиха важна стъпка към решаването на спора си относно името на Македония. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас и македонският му колега Зоран Заев постигнаха съгласие името „Северна Македония“ да бъде използвано erga omnes – както извън, така и вътре в страната. В замяна Гърция ще позволи на македонските си съседи да кандидатстват за членство в НАТО и да започнат преговори за членство в Европейския съюз. В ерата на популистката политика и плоските ходове за пред камерите, това демонстрира способността на балканските държави да решават отдавнашни проблеми чрез преговори. За да се превърне споразумението в нещо повече от положителен знак обаче, Европа трябва да разпознае важните последици за Балканите и за континента.

Спорът за името отдавна спъва Македония по пътя към членство в НАТО и в Европейския съюз, създавайки постоянна несигурност, която прави македонското общество лесна мишена за националистки политически стратегии. След краха на опита на Македония за членство в НАТО през 2008 година правителството на тогавашния министър председател Никола Груевски – лидер на ВМРО-ДПМНЕ – започна да се възползва от последвалото чувство на изолация. През годините след това Македония започна да изостава с демократичните реформи, губейки надеждите си за европейска и евро-атлантическа интеграция.

С идването си на власт през май 2017 година новото правителство в Скопие опита да промени курса и по този начин да създаде нови възможности за страната, за Балканите и за цяла Европа. Договорът за приятелство с България допринася за това усилие от финализирането си през януари 2018 година с увеличаването на двустранната търговия с годишен ръст от 11% през последвалите месеци. Българското външно министерство, работещо по подобряване на отношенията между България и Македония, посрещна топло споразумението между Скопие и Атина за „Северна Македония“. Това успя да промени позицията на България, която до този момент отхвърляше идеята за име, включващо географско ограничение.

Откривайки перспектива за членство пред Македония, ЕС би могъл да мотивира други страни от региона да се заемат с демократични реформи, като същевременно подобряват икономическите си перспективи. Това би притиснало Сърбия и Косово да решат спора си по статута на Косово, в случай че не искат да държат гражданите си заложници на назадничава политическа стратегия. Още повече, решение на конфликта за името на Македония може да отвори възможност за започване на преговори за членство в ЕС с Албания, като помогне да се преодолее съпротивата на Франция и Нидерландия. И макар членството да изглежда като далечна перспектива за страните от Балканите (макар и не толкова далечна колкото е за Турция), преговорите с ЕС са дисциплиниращ процес, който представя на Балканите европейските правила в сферите, които acquis communautaire покрива.

Към момента има около дузина двустранни териториални или гранични спорове на Западните Балкани. Постигането на решение по един от тях, толкова символичен като този за името на една държава, би имало силен ефект като пример за останалите страни.

Спорът за името е също така ключов в усилията на Европа да противодействат на настоятелна Русия – която, изглежда, гледа на Балканите като на поле, на която да вреди на Запада. В този смисъл крехката сделка за името на Македония е напредък в усилията на Европа. Целта на Русия е да попречи на Македония да се присъедини към НАТО, чието условие за членство е решаването на спора за името. Наистина, следите на Москва в Македония бяха видими през последната година: руският посланик в Скопие открито обяви подкрепата си за ВМРО-ДПМНЕ по време на политическата криза в страната през 2017 година; Руски олигарси бяха явно замесени в организирането на първите протести срещу преговорите между Заев и Ципрас в Солун преди няколко месеца. Ако Европа не подкрепи компромиса, това ще остави двамата премиери да се борят сами не само срещу своите вътрешнополитически опоненти, но и срещу руската пропагандна машина.

Точно тези високи залози обаче направиха споразумението възможно – и това остави правителствата, които водят преговорите, в политически уязвима позиция. Правал да се приложи сделката вероятно би сложило край на мандата на про-реформисткия кабинет на Заев, което за пореден път би отнело от енергията на проевропейските кръгове в Македония. Ако споразумението бъде успешно, но ЕС не направи отстъпки по дълговете на Гърция, Ципрас би го очаквала подобна съдба.

Сделката може да бъде приложена само ако Заев и Ципрас й осигурят значителна подкрепа у дома. И двамата се нуждаят от две трети мнозинство в парламента, за да може споразумението да бъде ратифицирано, а в случая на Македония – вероятно и от референдум. Европейската подкрепа може да дойде чрез Европейската народна партия (ЕНП) – основната група на десните европейски партии. Главните опозиционни партии в Македония и Гърция – съответно ВМРО-ДПМНЕ и Нова Демокрация – са основни членове на ЕНП. Те демонстрираха, че гледат на сделката между Заев и Ципрас само през призмата на вътрешнополитическите си интереси и не искат да правят компромиси по въпроса. Поради това ЕНП трябва да убеди своите членове, че залозите за името са много по-големи от резултатите от следващите избори в Македония и Гърция. С нов цикъл от европейски парламентарни избори през май 2019 година може да мине десетилетие или повече преди да се появи друга възможност този конфликт да бъде разрешен.

comments powered by Disqus