Северна Корея като ядрена сила: подхранване на илюзията

За Пхенян споразумение за „двойно замразяване“може да бъде повратна точка към целта за разпознето на Северна Корея като ядрена държава.

Напрежението в Североизточна Азия отново достига нови висоти. След първия пик в средата на август тази седмица КНДР изстреля балистична ракета над Япония.

В тази опасна игра на нерви, която президентът Тръмп нажежи още повече с изказването си за „пожар и ярост“, логиката на ядреното възпиране надделява над дипломацията и санкциите. Американското възпиране не успя да попречи на Пхенян да изстреля ракета, но успя да убеди Северна Корея да се откаже от първоначалната си заплаха да изстреля ракети във водите около американската територия Гуам.

Около напредъка на Пхенян към крайната му цел – надеждна междуконтинентална балистична ракета – все още има много въпроси. Намаляването на размера на бойните глави, точността и обхвата на ракетите, запазването на ракетния арсенал до първия удар – това са все отворени въпроси. Но след пет ядрени опита, вече няма никакво съмнение, че Пхенян разполага с основен капацитет за ядрено нападение в допълнение към съществуващия си запас от химически и биологични оръжия.

Секретарят по отбраната Джеймс Матис обеща, че всяка ракета, изстреляна срещу Гуам, ще бъде „прихваната“. Въпреки това, избрано беше тестът над Япония да не бъде прихванат. Така се пропусна възможността да се демонстрира на съюзниците точността на системите за противоракетна отбрана, а и да се покаже уязвимостта на ракетнитните системи на Северна Корея. Решението тестовите рекети на Северна Кореяда не се прихванат  предполага, че калкулацията, че рискът от ескалация не си струва, за да се изпълнят тези цели. Това позволи на официалната севернокорейска информационна агенция KCNA да коментира, че противоракетната отбрана „никога няма да предложи спокойствие“ – в действителност не е ясно каква би била реакцията на КНДР при евентуално прихващане на рекети.

Тъй като динамиката на сигурността на Корейския полуостров напълно се е изместила до логиката на възпиране, перспективата за ядрено разоръжаване остава все повече на заден план. Американското възпиране не е свързано с премахването на ядреното оръжие на Северна Корея: то е насочено към поддържане на мира и сигурността на Япония и Република Корея. Самият факт, че администрацията на Тръмп отново потвърди възпирането (необичайно враждебният език е личен стил на президента), предполага мълчаливо приемане на реалността на ядрените оръжия на КНДР.

Единственият инструмент, създаден за ядрено разоръжаване, понастоящем са санкциите. Резолюция 2371 на Съвета за сигурност на ООН, одобрена единодушно този месец, ще навреди на Северна Корея, но малцина смятат, че това ще създаде благоприятни условия за възобновяване на преговорите за ядрено разоражаване. Същото се отнася и за непреки санкции на Министерството на финансите на САЩ срещу физически лица и субекти, търгуващи с КНДР, базирани в Китай, Русия и Намибия.

Режимът на тежки санкции е по-скоро насочен към ограничаване на разпространението на ядрено оръжие и към изпращане на ясно послание до международната общност относно цената на разпространението. Накратко, санкциите са повече за наказание, отколкото за превенция. Стратегическите кръгове прекарват повече време, обсъждайки риска от бъдещо ядрено изнудване от страна на Северна Корея, отколкото в разговори за разработване на реалистични дипломатически възможности за мирно ядрено разоръжаване.

Това е мястото, където китайско-руското предложение за „двойно замразяване“ заслужава сериозно внимание. Идеята първоначално дойде от Северна Корея: през януари 2015 г. Ким Чен Ун предложи прекъсване на ядрените опити в замяна на спиране на съвместните военни учения между САЩ и Южна Корея. Но през юли тази година, по повод държавното посещение на президента Си Дзинпин в Москва, Котяй и Русия се съгласиха на общ „план за сваляне на ескалацията“, основаващ се на идеята за двойно прекратяване. Инициативата е вариант на идеята за замразяване, което отдавна се застъпва от китайските стратегически среди като единствен реалистичен дипломатически подход. Логиката на замразяването е, че това би намалило напрежението незабавно и би могло да възобнови политика на икономическа ангажираност със Северна Корея, която, ако бъде поддържана за достатъчно дълъг период, би могла да промени стратегическия интерес в Пхенян. Това е решаващ фактор, ако целта е атомно разоръжаване.

Инициативата за “двойно замразяване” променя политическия дебат по Северна Корея, в който като основна разделителна линия все повече се очертава дилемата дали светът трябва да приеме реалността на ядрено въоръжената Северна Корея или да работи върху идеята, че реалността трябва да бъде променена. Китайско-руската идея, която в момента е единствената алтернатива на логиката на ядрено възпиране, може временно да намали напрежението. От гледна точка на Пхенян обаче, споразумение за “двойно замразяване“ може да бъде повратна точка, може би дори решителна стъпка, за постигане на целта й бъде призната за ядрена държава. Би останал само козметичен ангажимент за постигане на ядерено разоръжаване.

По време на изказването си на откриването на годишната конференция на посланиците на ЕС в Брюксел върховният представител Федерика Могерини спомена, че партньорите на ЕС в Азия знаят, че ЕС ще направи всичко, което може “да намери посредничество, като има предвид целта – пълно и подлежащо на проверка ядрено разоръжаване на Корейския полуостров”.

Вероятността това да провокира противоположния ефект не бива да се отхвърля, тъй като КНДР търси признаци от международната общност, че постепенно бива приемана като ядрена държава.

Макар настоящият курс да изглежда като неприятна фантастика за мнозина, ЕС трябва да се противопостави на формати като “двойното замразяване”, които не изключват ясно приемането на Северна Корея като ядрена държава. Създаването на пространство на неяснота понякога може да помогне при преговори, но в случая на КНДР двусмислието най-вероятно ще бъде използвано, за да се постигне цел, която е посочена много ясно и силно, и за която замразяването на тестове ще представлява напредък.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.