Да преминеш всички граници: Спешните мерки на унгарското плавителство
Коментар на Сузана Вег от ЕСВП
Извънредният момент около пандемията Covid-19 призовава за извънредни мерки, но някои европейски лидери изглежда са приели това като картбланш да разширят своите правомощия. Никой не го прави в по-голяма степен от унгарския премиер Виктор Орбан. Вярно на дългогодишния си опит в отслабването на демократичните институции и преобръщането на системата за контрол и баланс, правителството отново влезе в светлината на прожекторите, след като прие закон, наричан от критиците му „закон за овластяване“. Това безпрецедентно извънредно законодателство дава на правителството практически неограничена власт да управлява с указ и по този начин задълбочава широкото безпокойство за посоката, в която се насочва Унгария.
В средата на март правителството обяви така нареченото „положение на опасност“, за да се бори с последиците от пандемията и да защити здравето, и живота на унгарските граждани. Този законов ред остава в сила, докато не бъде отменен от правителството, което първоначално би могло да се произнася с укази, чиято продължителност е 15 дни, освен ако парламентът не ги удължи. Въпреки това, аргументирайки се, че подобно положение може да попречи на борбата срещу вируса, правителството на Орбан внесе законопроект за заобикаляне на 15-дневния лимит и въвеждане на допълнителни специални мерки. На 30-ти март парламентарно мнозинство от две трети от управляващата коалиция на Фидес и Християндемократическата народна партия, подкрепена само от крайнодясното движение „Нашата родина“, прие законодателството, което влезе в сила на следващия ден.
Това дава на правителството голяма гъвкавост да премахва или променя всяко съществуващо законодателство и да въведе нови мерки с указ. Tо може да представи своите действия като управление на кризата и нейните последици. Указите, които са били в сила на 30-ти март и тези, които впоследствие са приети, могат теоретично да останат в сила, докато правителството не обяви края на положението на опасност. В същото време валидността на „закона за овластяване“ не е обвързана със специалния правен ред и трябва да бъде отменена отделно, след като правителството прекрати “положението на опасност”. Тази разпоредба е неясна и повдига въпроси за намеренията, които стоят зад закона. Правителството технически има право да твърди, че парламентът има правомощията да отмени законодателството. Въпреки това фактът, че две трети от парламентарното мнозинство принадлежи на управляващите партии и забраната за избори по време на “положението на опасност“ гарантират, че няма противодействие на изпълнителната власт. Конституционният съд продължава да функционира, но е пълен със съдии, лоялни на правителството и не осигурява истински контрол.
„Законът за овластяването“ също така изменя наказателния кодекс: съдилищата вече могат да постановяват присъди за лишаване от свобода на тези, които са признати за виновни за разпространение на невярна информация, която може да причини паника или да попречи на ефективността на мерките, предназначени за борба с пандемията. Във фокуса на враждебното отношение на правителството попадат критикуващи ги медии и групи от гражданското общество. Мнозина се опасяват, че правителството може да злоупотреби с тези свободно формулирани мерки, за да заглуши критиците си.
Като се има предвид упадъка на унгарската демокрация през последното десетилетие, процедурата по член 7 на Европейския съюз срещу Унгария и суспендирането на Фидес от Европейската народна партия (ЕНП), мерките са силно тревожни за унгарската опозиция и другите европейски държави. Полемиката подтикна опозицията да предложи срок за указите и механизми, които да улеснят поставянето на правителствените мерки под контрола на Конституционния съд. Въпреки това парламентът отхвърли всички подобни изменения. Управляващите партии твърдят, че сроковете са неразумни, тъй като не е ясно кога ще приключи кризата – въпреки факта, че подобна несигурност не попречи на британския парламент или Националното събрание на Франция да поставят съответно шест и двумесечни ограничения върху законодателството за управление на кризи.
Мнозинството от унгарци подкрепя удължаването на спешните мерки до края на кризата. Независимо от това, евентуални консултации относно мерките биха осигурили поне някаква отчетност, което е особено важно в момент, в който населението е разделено относно това дали да има доверие на правителството. Според последното проучване на Евробарометър, 48 процента от унгарците имат доверие на правителството, докато 46 процента – не.
Правителството можеше да направи компромис за времевия срок с възможност за удължаване при условие, че парламентът може да бъде свикван само виртуално – с каквото предложение излезе опозицията. Вместо това отказът на правителството да приеме, каквито и да е ограничения на мерките, създаде несравнима форма на правило с отворен край. Това обаче не трябва да ни изненадва. Орбан процъфтява в кризата – произведена или реална, представяйки се, като силен лидер, който се бори за страната си. Воюва с невидим, но мощен враг – коронавируса. Едновременно с това той води война срещу опозицията, която тъкмо беше започнала да се закрепва, след като спечели общинските избори изминалия октомври. След като внесе законопроект, който опозицията просто не би могла да подкрепи, правителството представи своите политически съперници като пречка за управлението на кризи и като заплаха за безопасността на населението.
Все пак рано или късно войната срещу вируса ще приключи. Вероятно тогава правителството ще обяви прекратяване на състоянието на опасност. Ключовият въпрос касае какво се случва междувременно и какви последици ще има това върху системата на управление и правата, и свободите в дългосрочен план. За да се защити, каквото е останало от демокрацията в Унгария и онези, които се застъпват за нея, внимателно трябва да се следят правителствените постановления, мерките и законодателство, което парламентът се стреми да приеме под претекста, че управлява кризата. Тъй като работата на съдилищата е спряна и капацитетът на Конституционния съд да осъществява надзор е под въпрос, вътрешните и международните участници, които предоставят такъв контрол, ще се нуждаят от по-голяма подкрепа от всякога.
Институциите на ЕС и съпартийниците на Фидес от ЕНП трябва да следят внимателно събитията в Унгария, за да оценявят ефектите и конституционосъобразността им решително и незабавно. Ако унгарското правителство въведе мерки, които ограничават или подкопават правата и свободите отвъд непосредствената нужда за разрешаване на кризата, това трябва бързо и решително да бъде отразено във вземането на решения, както за процедурата по член 7, така и за членството на Фидес в ЕНП. Изказването на загриженост не работи при Орбан. Институциите на ЕС и партиите в ЕНП трябва недвусмислено и спешно да повдигнат перспективата за преустановяване на правото на Унгария на глас в ЕС и да изключат партията от ЕНП. Не останаха граници, които Орбан да не е преминал.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.