Офис София / Sofia Office


Живот на ръба: ще премине ли България в лагера на Орбан?

Живот на ръба: ще премине ли България в лагера на Орбан?


© European Union

Липсата на реципрочност в интереса за създаване на коалиции по отделните теми може да бъде достатъчнa основа за преосмисляне на българската позиция в Европа спрямо Брюксел и преминаването в лагера на Орбан. Но има ли интерес България от такова политическо преместване?

До преди 6 или 12 месеца много малко хора в Брюксел се съмняваха в проевропейските настроения на българския премиер, партията му ГЕРБ и правителството, водено от него. Въпреки все още висящия върху страната Механизъм за сътрудничество и проверка и отлаганото членство на страната в Шенген правителството в София се ползва с доверието на лидерите на ЕС. Те са удовлетворени, че  България поддържа добра финансова дисциплина и сигурна границата си с Турция, която се явява външна за ЕС, както и че е по-скоро съгласна с политиките, предлагани от Брюксел по миграцията. Страната изкара своя мандат като ротационен председател на Съвета на ЕС, като успя да вкара в дневния ред на Европа темата за интеграцията на Западните Балкани.

Само преди около месец и половина обаче представителите на ГЕРБ в Европейския парламент в мнозинството си се противопоставиха на започването на наказателна процедура срещу Унгария въпреки близостта си с немските християндемократи. Гласуването не беше случайно и беше в последствие защитавано публично от основните фигури на партията. Позицията в защита на Орбан беше доразвита в политическа линия, в която се вкараха елементи като неравно третиране на новите и по-малки страни членки от старите и по-големи. Все по-ясно бяха публично артикулирани тези, сходни с държавите от Вишеград. Инцидент с убийството на журналистка в България, който беше разчетен публично от фигури в Брюксел като удар по свободата на словото в страната и който по-късно се оказа обикновен криминален случай, изостри още повече отношенията на Борисов и брюкселския leadership. Промяната в публичното говорене на отделни представители на партията ГЕРБ и правителствената коалиция срещу либерализма и в подкрепа на по-дясно консервативни позиции на практика бяха официализирани.

Това ни накара да проверим в данните от новото изследване на ECFR - EU28 Coalition Explorer, доколко зад промененото политическо говорене може да има промяна на позицията на България в Европа, има ли близост в позициите на страната и Вишеградската група и може ли да има политически смисъл едно такова приближаване.

Данните ясно показват, че България, подобно на други страни членки, не участва в политическите коалиции в Европа и не попада в първите 5 държави, които политици и експерти от водещите държави членки биха търсили по различни теми. Същевременно България смята, че по важните въпроси в Европа трябва да се обръща към най-големите – Германия и Франция. В подобно състояние са и държави като Румъния, Хърватия, Словения, Малта. Интересно е, че българските участници в изследването демонстрират висока оценка за ангажимента на страната към по-дълбока европейската интеграция, като я поставят наравно с Франция. Подобна е и ситуацията в Румъния. Тази оценка обаче не се споделя от останалите страни членки, като и при двете държави външната оценка от останалите държави членки е в пъти по-ниска от собствената им. В известен смисъл това разминаване може да даде индикации за вътрешните желания в тези страни. Разминаването в тези оценки, както и липсата на реципрочност в желанието за правене на коалиции на практика оформя степента на маргинализация на страни като България и Румъния в ЕС и създаването на европейска периферия. Нейните основни характеристики са липсата на политическо влияние в ЕС и изключването от идеите за по-дълбока интеграция на базата на непокрити технически или най-често политически критерии.

Това усещане се потвърждава и от отговорите на въпроса за страните, които разочароват. Както България, така и Румъния поставят на първо място Холандия. Това е очаквано поради дългогодишното блокиране на двете страни от Хага по въпроса за по-нататъшната им интеграция в Шенгенската зона.

Разминаването в оценките, както е липсата на реципрочност в интереса за създаване на коалиции по отделните теми, може да бъде достатъчнa основа за преосмисляне на българската позиция в Европа спрямо Брюксел и преминаването в лагера на Орбан. Но има ли интерес България от такова политическо преместване?

Отговорите на респондентите в изследването показват, че България и Унгария споделят сходни приоритети за политиката си в следващите 5 години. И в двете държави смятат политиката по убежище и миграция, както и общата гранична охрана за едни от 4-те най важни теми за следващите 5 години. Различават се по темите за единната фискална политика в Европа, както и по енергийния пазар, които България смята за важни. Приоритетите на България са още по-близки, ако се сравняват с темите, важни за всички страни, които влизат във Вишеградската група – Унгария, Чехия, Полша и Словакия.

Всичко това обаче не води до общи интереси. Причината е различното разбиране какво трябва да се прави по тези теми. Изследването поставя основния въпрос, който разделя страните членки напоследък – на какво ниво смята вашето правителство, че трябва да се взимат решенията по тези политики. Тук според 70% от българските респонденти правителството предпочита решенията по политиките да се взимат на европейско ниво. Само 7% от респондентите смятат, че националното ниво е по-подходящо. За сравнение във Вишеградската група едва 42% смятат, че решенията трябва да се взимат на европейско ниво. При Унгария, очаквано, мнозинството от предпочитанията са тези решения да се взимат на национално ниво. Най-отчетливо разликата в подхода между България и Вишеградската група се вижда по темата Миграционна политика. Там българските респонденти смятат в 82% от случаите, че политиката трябва да е на ниво ЕС – всички страни членки. В Унгария и Полша просто никой не смята така. По темата с общата гранична охрана България последователно от 2016 г. над 85% от респондентите смятат, че решението трябва да се търси на европейско ниво.  При Унгария този процент е 53% и по-скоро пада. Съществени разлики има и в останалите политики, които България и страните от Вишеградската група смятат за важни – Общ енергиен пазар, фискална политика и Еврозона, както и Обща външна политика и политика за сигурност. По тези теми експертите и политиците, които отговарят за мнението на българското правителство, с огромно мнозинство заемат позицията за общоевропейски подход.

EU28 Coalition Explorer тества позициите на страните членки и по въпроса за Обща политика по правосъдие и вътрешни работи. В нея влизат теми като противодействие на организираната престъпност и трафика на наркотици, киберсигурност, но и по-чувствителни напоследък теми като корупция и дискриминация. В тях България е една от страните членки с най-голяма увереност в общия европейски подход. За сравнение Унгария е на последно място по този показател с 6%. Нещо повече, България има ясно изразен страх тази политика да не става все повече обект на отделни договори, подобно на Шенген, където страната няма да бъде допусната.

С наближаването на европейските избори политическите партии ще се опитват да прилагат различни стратегии за печелене на гласове. Едни от тях със сигурност ще включва втърдяване на тона към Брюксел и приемането на елементи от тактиката на Орбан, тъй като тя изглежда лесна и печеливша. По-детайлното разглеждане на позициите на държави като България и Румъния показва, че политическите елити въпреки всичко осъзнават интереса от по-дълбока  интеграция на ЕС, която включва и техните държави. Очертаващото се оформяне на европейска периферия, в която могат да се превърнат държави като България, Румъния и Хърватия обаче създава сериозни опасности. Въпреки очевидните си интереси от продължаване на европейската интеграция, елитите и обществата в тези държави могат да променят настроенията си, ако това приобщаване се окаже твърде трудно или невъзможно.

 

Изследването EU28 Coalition Explorer можете да прочетете тук: https://www.ecfr.eu/eucoalitionexplorer 

comments powered by Disqus