Борбата срещу думите: рисковете от непремислени изказвания за „Европейска армия“

„Европейската армия“ е празна фраза; това, което всъщност е необходимо, е по-малко говорене и повече действия – по-конкретни проекти за интегриране на усилията за отбрана, като същевременно се избягват непремислени изказвания

„Европейската армия“ е празна фраза; това, което всъщност е необходимо, е по-малко говорене и повече действия – по-конкретни проекти за интегриране на усилията за отбрана, като същевременно се избягват непремислени изказвания

Европейските лидери, изглежда, страдат от синдрома на Турет. Всеки път, когато разговорът се насочи към темата за европейска отбрана, те изпитват неудържимо желание да изрекат забранените думи: „европейска армия“.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер направи точно това през 2015 г., с което предостави безценно оръжие на представителите на про-Брекзит лагера в тогава предстоящия референдум на Великобритания – нови доказателства за империалистическите амбиции на Европейския съюз, злорадстваха те и техните таблоидни съюзници. Вероятно взели си поука от това, европейските лидери до голяма степен избягват смъртоносната фраза оттогава. Вместо това се задоволяват с твърдения за напредък към „съюз на отбраната“ – термин, който има предимството да предаде една идея, без никой да може да каже точно какво съдържа. Но сега самодисциплината отново се пропука, като първо френският президент Еманюел Макрон, а след това и германският канцлер Ангела Меркел издигнаха банера „Европейска армия“, с което незабавно предизвикаха враждебността на американския президент Доналд Тръмп.

Вероятно от тази бурна реакция щеше да има смисъл, ако онези, които призовават за европейска армия, действително имат предвид това. Но това не е така. Защото, ако фразата има някакъв реален смисъл, то това трябва да означава финансирана от общността военна сила под централизирано, наднационално командване. И все пак е явно, че идеята един френски президент или един германски канцлер наистина да иска да види младите мъже и жени във въоръжените си сили, изложени на опасност, защото някой  генерал в Брюксел им е наредил и без точното и изрично разрешение на техните национални власти , е абсурдна. (Всъщност германският министър на отбраната побърза да „изясни„, че контролът на Бундестага върху германските въоръжени сили не е под въпрос.)

Никой в Европа не е готов да обмисли такава ситуация. Нито французите, нито германците, нито британците – нито пък поляците, португалците или който и да е друг. Но ако сделката не е точно това, то това не е европейска армия.

„О, не бъди такъв буквалист!“, може би искат да кажат сега някои. „Приеми термина такъв, какъвто е: изразяване на някакъв неясен бъдещ стремеж – или, просто казано, непосредствената нужда на европейците да поемат повече от тежестта на собствената си защита, като обединяват повече от своите усилия и ресурси в областта на отбраната. Това със сигурност не е повод за упрек?“ На което краткият отговор е: „няма нищо лошо в целта да се постигне по-голяма европейска стратегическа автономия „. Както Макрон потвърди пред Бундестага на 18 ноември, за щастие без да спомене пак „европейската армия“, Европа не е доволна да стане „играчка на великите сили“ и трябва да „поеме по-голяма отговорност за своята сигурност и отбрана“.

Но има голям проблем с лозунга „Европейска армия“. Защото той не само е подвеждащ, а е непродуктивен и вреден.

За начало: (предвидимата) реакция на Тръмп. Зависимостта на Европа от защитата на САЩ е нездравословна и, като се има предвид времето и усилието, ненужна. Само да припомним, че миналата година държавите-членки на ЕС похарчиха почти четири пъти повече за отбрана от руснаците. Но днес зависимостта на Европа е факт; и дори и при голямо желание това да се промени тя ще остане така поне за няколко десетилетия – толкова големи празнини трябва да се запълнят, преди европейските военни да могат да се справят без американците. При такива обстоятелства защо изобщо да спорим по този въпрос със самопровъзгласилия се „стабилен гений“ в Белия дом, когато има толкова много други неотложни въпроси – от промените в климата до Иран – по които трансатлантическият конфликт е неизбежен ? Ухапването на ръката, която те храни, много рядко е умен ход.

Не само американците могат да стоят настрана от разговорите за „европейска армия“. Холандският премиер сметна за необходимо да се дистанцира от терминологията на Макрон и Меркел.

Още повече – колкото и да досадно да е това, а и те самите – все още трябва да взимаме предвид британците. През следващите месеци те дори биха могли да проведат отново своя референдум за Брекзит. Ако го направят, евроскептиците  отново ще се възползват от свободния разговор за „европейска армия“, за да представят изкривено европейските стратегически амбиции. Дори да предположим, че Брекзит ще се случи, целите на европейската стратегическа автономия ще бъдат значително по-осъществими, ако Великобритания е готова да даде военната си тежест в партньорство в областта на отбраната с ЕС27.

По време на Втората световна война – време, в което твърде много британци, изглежда, все още искат да живеят – едно широко разпространено официално предупреждение гласи „невнимателните приказки костват животи“. Европейските лидери трябва да имат това предвид, когато разговорите се насочват към отбраната. Докато ние, европейците, сме зависими от защитата на САЩ, трябва да сме учтиви и благодарни за това – като същевременно работим за намаляване на тази зависимост. И „работа“ означава не още повече разговори за европейската армия, нито дори по-внимателно обмислени речи, а конкретни проекти за запълване на пропуските в способностите на Европа и интегриране на национални усилия за защита чрез повече съвместни проекти и сътрудничество. По-малко разговори, повече действия, моля.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.