Колко опасен може да бъде Ердоган?

Как притиснат до стената, турският президент започна мащабна кампания срещу кюрдите.

Пътувайки в Турция от Истанбул, през Анкара до Газиантеп и Диарбекир, човек първоначално не може да усети промяна в политическата подкрепа за президента Реджеп Таийп Ердоган. Неговият лик, както и този на премиера Ахмет Давутоглу, продължават да присъстват на повечето публични места, а официалните данни от парламентарните избори през ноември 2015 показват 49.5 процента подкрепа за Партията на справедливостта и развитието (АКП). Критични коментари към правителството почти няма, просто защото критичността към властта в медиите е сведена до минимум. Подкрепата за двете основни опозиционни партии – Демократична партия на народите и Партията на националното действие – е съответно 25.3 процента и 11.9 процента според последните изборни резултати.

Но с пристигането си в Диарбекир, човек ясно разбира защо Ердоган толкова бърза с организирането на референдум за конституционна реформа, която да превърне Турция от парламентарна в президентска република. В края на януари тази година той отново призова премиера Давутоглу да организира гласуване в парламента по въпроса.

Какво се случва на юг

Нещото, което притеснява Ердоган много повече от новата вълна сирийски бежанци на южната граница, са кюрдите в Турция и Сирия. През февруари 2015 представители на правителството и кюрдското малцинство (около 18 процента от населението на Турция) успяват до изготвят историческа декларация, гарантираща повече представителство и политически права на турските кюрди.

Духовният лидер на кюрдите Абдула Йоджалан, който води разговорите от затвора, заявява, че ако декларацията бъде подписана, той ще призове Кюрдската работническа партия (ПКК) да прекрати всякакви въоръжени действия и да предприеме стъпки по разоръжаване. Малко преди официалното подписване, обаче, и два месеца преди парламентарните избори през юни, Ердоган обръща позицията си на 180 градуса, обявявайки, че никога не е знаел за подобна декларация и че е невъзможно да се преговаря с партии, близки до терористични организации (Демократична партия на народите се смята за обвързана с ПКК). Твърдата му позиция по кюрдския въпрос не успява да намали подкрепата за Демократична партия на народите и харизматичния й лидер Демирташ на изборите през юни. След продължителен политически блокаж и умишлено несформиране на коалиционно правителство, Ердоган успява да предизвика нови избори през ноември, които този път печели с убедително мнозинство.

В периода между двата изборни кръга и след сформирането на нов кабинет, правителствената политика спрямо кюрдите се затяга още повече. Според наблюдатели, именно насилието в югоизточните райони е причината за победата на АКП. Резултатът днес е т.нар. план за противодействие на тероризма – съвместни операции на полицията и армията в градове в югоизточната провинция на Турция (Диарбекир, Джизре, Идил и т.н.). Турция на практика никога не е спирала военните си действия срещу групировки на ПКК, но днес военната концепция е напълно изменена и ударите са пренесени в градските зони. В квартали на Диарбекир и в целия Джизре е обявено извънредно положение, което трае 24 часа от денонощието. В Джизре обсадата тече вече повече от 80 дни. Въпреки че правителството напълно отрича това, военното положение води до ситуации с десетки цивилни жертви.

Според свидетели само през последния месец има два случая на жилищни сгради, обстрелвани от военните сили, което принуждава живеещите в тях да се крият в мазетата. В продължение на седмици им е отказвана медицинска помощ, а ударите успяват да ги превърнат от заложници в жертви, чиито близки не могат дори да идентифицират. На въпроса докога ще траят антитерористичните операции и какви са гаранциите, че няма да има още цивилни жертви, официалните лица казват, че „действията ще продължат дотогава, докогато това е необходимо“ и уверяват, че осигуряват хуманитарна и медицинска помощ на обсадените цивилни. Данните им показват, че цивилните под обсада в югоизточния окръг на провинцията Диарбекир – Сур са около 6 000 и твърдят, че настаняват хората по хотели и им осигуряват пари в брой. Кюрдски народни представители и кметове на въпросните градове, обаче, обвиняват правителството, че отдавна е преминало границата на „антитерористични операции“ и че това е масово прочистване с военни и политически средства. Днес освен цивилните жертви, има 18 арестувани кюрдски кметове, обявили автономност в отговор на военните действия. Един от тях е с доживотна присъда.

Пренасянето на военните действия в градовете предизвиква масово вътрешно разселване, което лесно би могло да се превърне в нова бежанска вълна от кюрди, предупреждават политическите им представители. Още по-притеснително е, че ако ситуацията не се успокои до пролетта, около 15 000 тренирани бойци на ПКК, които изчакват зимата в планините, ще бъдат готови да се намесят.

За Ердоган турските кюрди са само едната част от проблема. Терминът „кюрдски пояс“ – южните територии на страната в близост до границата със Сирия – отново се появява в речите на президента като територия, която не бива да се консолидира. И ако турските кюрди не са особено близки с иракските и иранските кюрди, те поддържат достатъчно близки отношения с тези от Сирия, които в момента държат територии на северозапад и североизток, в близост до границата с Турция. Кошмарът на Ердоган е стабилна кюрдска зона в южната част на страната, в непосредствена близост до контролираната от кюрдите територия в Сирия.

Между северозападната и североизточната територия в Сирия, държани от Отряда за народна самоотбрана (YPG), продължава да има буферна зона. До скоро тя се контролираше от сирийските бунтовници в лицето на Сирийската свободна армия, но е тежко бомбардирана от правителствени сирийски сили и руски военни самолети. Десетки хиляди хора напуснаха Алепо, както и други градове в северна Сирия, за да избягат от тежките бомбардировки, които не пропускат дори болници и училища. След тежката обсада на Алепо, числата сочат, че по границата има около 75 000 бежанци. Официалната позиция на Ердоган бе, че няма да остави сирийските си братя да страдат и ще отвори границата, но ситуацията на гранично-пропускателния пункт до Килис показва, че турската държава засега не предприема действия по изграждане на центрове за регистрация. Пунктът пропуска единствено линейки с десетките ранени от сирийска страна, както и хуманитарна помощ от международни организации.

Какъв е единственият коз на Ердоган

Стотиците хиляди бежанци, готови да тръгнат към Европа, са единствената карта, която Ердоган може да разиграва, за да прокарва политиката си. Настояването му за зона за сигурност в северна Сирия би  гарантирало, че буферът между двете кюрдски територии – в Турция и Сирия – ще продължи да съществува. След преговорите в Мюнхен между руската и американска страна за спиране на огъня, Ердоган заплаши че ще „пусне“ милионите сирийски бежанци към Европа. Официалният повод за това изказване бе изтеклата информация за разговорите между президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Ердоган през ноември 2015, в които турският президент открито заплашва, че ако Европа не съдейства „ние можем да отворим вратите към Гърция и България по всяко време и да качим бежанците на автобуси“.

Незабавното спиране на всякакви военни операции (освен такива срещу Даеш и Джабхат ан-Нусра) би направило изграждането на зона за сигурност ненужна. Пред изгледите за спиране на огъня до седмица, в рамките на която руските сили не спират бомбардировките си и то на километри от границата с Турция, Ердоган също реши да се възползва от малкото му оставащо време за отговор срещу кюрдските сили с артилерийски обстрел по техни обекти и обещание за саудитски сухопътни войски.

Какъв трябва да е българският отговор?

България беше сред първите държави, които изградиха ограда на границата си с Турция, за да се предпази от евентуален бежански поток. Но не „стената“, а доброто й охраняване, най-вече от турска страна, са сред причините бежанците все по-малко да търсят маршрут за Западна Европа през България. Ако Турция спре да работи с ЕС за справяне с кризата, както Ердоган заплашва, България ще се окаже в уязвима позиция и това ще постави на огромно изпитание както административния, така и хуманитарния ѝ капацитет.

Именно затова в интерес на България е всяко решение за справяне с бежанската криза да бъде европейско, а не национално. България не би могла да се справи сама в ситуация, при която десетки или стотици хиляди бежанци пресичат границата й в търсене на сигурност. Унгарският премиер Виктор Орбан беше в София преди две седмици и покани българския си колега Бойко Борисов да участва на среща на Вишеградската четворка непосредствено преди Срещата на върха на ЕС на 18 и 19 февруари. Премиерът може да използва възможността, за да даде урок по солидарност на своите колеги. 

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.