Задава ли се руска буря на Балканите?

“Сърбия и останалите страни на Балканите са пионки във велика игра на сили между Русия, ЕС и САЩ.“

-Саша Радулович, бивш министър на икономиката на Сърбия 

За Русия Балканите са ценни икономически и стратегически не толкова сами по себе си, колкото заради позицията си в съседство с евросъюза и заради ролята на Турция в региона. Затова може да се очаква по-активно присъствие на Москва през 2018 г. на Балканите като терен на „политическа война“.

Според анализа Москва има три по-общи цели на Балканите: да получи роля като регионален играч и сила със сфера на влияние, която да носи плюсове пред националистите и да балансира с ЕС и Турция; да подкопае експанзията на НАТО; да се възползва от потенциалното разширяване на ЕС.

Основната руска цел не е да се създаде неформална империя на Западните Балкани, нито да се води открита битка с ЕС – Москва по-скоро вижда Балканите като част от нова, по-широка „Голяма игра“, в която и тя, и Брюксел, и Вашингтон, а и други ще търсят ползи и влияние за цели, които имат малко общо с балканската политика.

Различната година

В анализа са посочени примери като този с обвинените от черногорските власти в опит за преврат сръбски и руски граждани, които според прокуратурата са действали с подкрепата на Москва, а целта им е била да попречат на страната да се присъедини към НАТО.

Макар 2017 г. да е белязана от несбъднати предупреждения за руска намеса на Западните Балкани, а опасенията да не са се оправдали, 2018 г. може да е различна. Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини предупреди, че „Балканите лесно могат да станат една от шахматните дъски, където може да се води голямата игра на власт,“ но опитът за преврат от 2016 г. показва, че играта вече е започнала.

Цитиран е анализаторът Димитър Бечев, който припомня, че „Русия не се завръща на Балканите, защото никога не си е тръгвала“. От друга страна, ролята й показва „слабостта на слабите отношения“ – макар да подчертава отношенията си с Русия, Сърбия все още гледа към членство в ЕС (и заедно с Черна гора има най-голям шанс за това сред западнобалканските страни) и търгува много повече например с Италия и Германия, а и невинаги одобрява руските политики в региона.

Според него, макар заради българското европредседателство и стратегията за разширяване на ЕС Западните Балкани да са на дневен ред за Европа, това може да е така и за Русия около спора за името на Македония, изборите за президент в Черна гора и за парламент в Босна и Херцеговина и възможността за предсрочен вот в Сърбия. „Това със сигурност са вълнуващи времена във всеки най-лош и най-добър смисъл.“

Организатори и идеолози

Фактът, че след опита за преврат в Черна гора бившият шеф на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и сегашен секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев заминава спешно за Белград, е само пример за нарастващата му роля в руската политика на Балканите, каквато президентът Путин му възлага или в края на 2015-а, или в началото на 2016 г. в зависимост от версиите на събеседници, с които авторът е разговарял.

Патрушев е цитиран с думите си от миналата година, че „Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина биват насилствено вкарвани“ в НАТО. Той следва възгледите на бившия руски разузнавач и шеф на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников: „Когато през 2016 г. (Решетников) каза, че е „време (Русия) да се завърне на Балканите“, той го направи с пълна увереност, че Патрушев е съгласен.“

Импулсът в изпълнението на задачата обаче идва от „геополитическия предприемач“ със спорна репутация Константин Малофеев, организирал притоворечивото посещение на казаци в Баня Лука в подкрепа на Милорад Додик и с интереси в Сърбия според „Досиетата от Панама“. „Изглежда, той… е източникът на идеята, че малка операция може да дестабилизира Черна гора най-малкото с убийството на Джуканович и да попречи страната да влезе в прегръдката на НАТО“, но има нужда от съюзници в кабинета и ги е намерил в лицето на Патрушев.

Според този анализ провалът на опита в Черна гора е причина не само за визитата за „обяснение“ на Патрушев в Белград, а и Решетников да загуби позицията си като шеф на РИСИ. Според руски служител ситуацията е показала нуждата от „балканска страгетия“ на Москва, осъзнавана и преди, но по-сериозно на дневен ред след случилото се в Подгорица.

Нови възможности

Авторитарният завой на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и фрустрацията му както от ЕС, така и от САЩ, също отвори нови възможности за сътрудничество, а по ирония на съдбата бавното и болезнено възстановяване на Гърция също подновява интереса към пране на пари и евентуално избягване на санкциите. Битката за Западните Балкани се вписва в по-широк геополитически контекст.

За Русия има политически капитал и във все по-агресивния ангажимент на Ердоган към „неоосманистки“ практики в балкански държави, съседни на Турция, притеснил ЕС. Турските инвестиции в сектори от минното дело в Косово до магистралата между Сараево и Белград, както и споразумението за свободна търгоия с Босна може да са просто от икономическо естество. Но те подсилват страха у някои в региона, че Анкара има по-мащабен политически дневен ред.

От друга страна, слабостите на ЕС в региона също са добре дошли за Русия заради спорното решение на Брюксел за индивидуален подход към страните от Западните Балкани. Рамуш Харадинай, премиерът на Косово, например обвинява евросъюза в „двойни стандарти“ заради приоритета на членството на Сърбия, за да не предпочете тя по-близки отношения с Москва.

Балканите при всички недостатъци на демокрациите си, обаче и с културната си и географска близост със Западна Европа и с присъствието на членки и кандидати за ЕС и НАТО, са по-малко важни сами по себе си за Русия, отколкото като възможност за Москва да си издейства по-добри позиции в отношенията както с Европа, така и с Турция.