Covid-19 и европейската солидарност: Борбата за това кои сме ние

Коментар на Тара Варма от ЕСВП

Изображението е на Tim Dennell
Сега е моментът ЕС да използва своята трансформационна сила и да защити гражданите, без да се затваря в себе си

През последните няколко седмици всички заглавия на вестници, социални медии, частни разговори и професионални конферентни разговори се фокусираха върху covid-19. Кризата ни поставя пред изпитание по безпрецедентен начин. Тъй като около половината от глобалното население е затворено, в нашия начин на живот настъпи революция – в работата, пътуването, пътуването до работа и прекарването (или непрекарването) на време с нашите приятели и семейства. Тази революция ще продължи по начини, които тепърва ще разберем. Перспективата за такава промяна е едновременно вълнуваща и леко ужасяваща: нямаме никакъв контрол върху ситуацията и единствено можем да се съобразяваме с препоръките на правителството. Във всеки случай подобна криза с отворен край ще има тежки икономически последици, което превръща прогнозирането, планирането и организирането в жив ад за тези, които вземат решенията по целия свят.

Непосредствената ни реакция беше да се обърнем към себе си, да затворим границите и да ограничим икономическото и политическото сътрудничество с другите. Все пак изглежда прекалено сложно да се продължи координацията и сътрудничеството без човешки контакт. Дипломацията, външните работи и международното сътрудничество са се приспособили към съвременните технологии, като конферентните разговори вече са част от модела на опериране на повечето организации. Дигиталната технология може да направи много – може да обедини всички континенти, но не може да замени човешкото взаимодействие и контакт, тъй като те представляват същността на това кои сме ние.

Като се има предвид силното изкушение всеки да се оттегли към себе си, е забележително, че по-голямата част от европейските правителства изглежда осъзнават, че трябва да обединят силите си. Както върховният представител на Европейския съюз по общата външна политика и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви: „Само чрез сплотяване и сътрудничество отвъд границите можем да победим вируса и да овладеем последствията му, а ЕС трябва да играе централна роля“. Европейците сега са в епицентъра на кризата на мултилатерализма, от която много от нас изразяват разочарованието си през последните няколко години.Междувременно САЩ има подривна роля и само обостря проблемите ни. Именно поради тази причина ЕС има възможност да докаже, че е естественият защитник на многостранния ред, който е основата на външната му политика, въпреки вътрешните разногласия по въпроса.

За пореден път ЕС се оказва уязвим пред опортюнизма на САЩ. След като първоначално се дистанцира от кризата, администрацията на Тръмп приложи забрана за влизане на пътници от ЕС. Също така се твърди, че се опитва да купи немска компания, която е работела върху ваксина за covid-19. Администрацията настояваше, че части от САЩ ще могат да се върнат към нормалното по-рано от други, но наскоро удължи мерките за социално дистанциране до 30 април. Позицията на Вашингтон отдавна е: „Америка на първо място“. Следователно на ЕС се пада отговорността да подкрепя многостранната система. Блокът трябва да стане двигател на нови инициативи между европейските страни и тези в рамките на Г-7, Г-20 и Световната здравна организация.

Основната цел на ЕС винаги е бил просперитетът – убеждението, формирано след Втората световна война, че по-голямата икономическа взаимозависимост ще насърчи мира между европейските държави. Този подход действа както в Европа, така и в трансатлантическите отношения. Икономическата взаимозависимост обаче не защитава всички европейски интереси за сигурност, независимо дали те са в твърдата сигурност или, както става все по-очевидно по време на настоящата криза, хуманитарната сигурност. Противно на интуицията във време, в което ограничаваме човешкия трябва да защитаваме идеята, че това е механизъм за дългосрочна солидарност: защитаваме не само себе си, но и много непознати хора около нас. Това са прости, но същевременно съществени жестове. Те олицетворяват това, зад което ЕС застава и това кои сме ние в основата ни: индивиди в колектив.

Сега е моментът ЕС да използва своята трансформационна сила и да защити гражданите, без да се затваря в себе си. Той трябва да определи нови стандарти за защита, здраве и социално осигуряване. Едва ли има по-добър начин това да бъде постигнато от укрепването на европейския суверенитет по въпросите свързани със здравеопазването. Това не означава, че ЕС трябва да поеме компетентностите на държавите-членки в областта на здравеопазването, а да ги подкрепя, където се налага. Конкретно това означава лечение на френски и италиански пациенти в немски болници, пратки на медицинско оборудване до Италия, подкрепа за гражданите на ЕС, които се завръщат у дома и одобрение на Европейската централна банка за програмата за изкупуване на дълг за 750 млрд. евро и обещанието ѝ да направи „всичко необходимо“ за справяне с кризата.

Отне известно време на ЕС да реагира на коронавируса по подходящ начин. Сега той започна да го прави, демонстрирайки, че може да отговори на очакванията на гражданите за реакция срещу криза на европейско ниво. Суверенитетът и силата на ЕС не са в противоречие с тези на държавите-членки; напротив, те се допълват и подсилват. Това е криза, в която европейците имат отговорност да демонстрират човечност, солидарност и ефективност – да защитим кои сме ние.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.