Коментар на Аликсандър Сорос, член на Съвета на Европейския съвет за външна политика. Текстът е за платформата "Проджект синдикейт".

Много наблюдатели на Европа са на мнението, че евентуална следваща демократична администрация в Съединените щати не би променила много отношението на САЩ към Европа от последните години. Но ако Джо Байдън победи президента Доналд Тръмп през ноември, скептиците ще се окажат приятно изненадани.

В своето обръщение на годишната среща на Съвета на Европейския съвет по външна политика (ECFR) германският министър на външните работи Хайко Маас заяви, че независимо от резултата от президентските избори в САЩ през ноември, европейците "ще трябва да мислят как да овладеят конфликтите в близост до Европа без помощта на САЩ".

Виждането му е популярно. Много наблюдатели на Европа като Джанан Ганеш и Волфганг Мюнхау от Financial Times твърдят, че отношенията между САЩ и ЕС няма да се променят значително, дори ако демократ победи над президента на САЩ Доналд Тръмп. Техният аргумент е, че един президент от Демократите също би бил протекционист по отношение на търговията, симпатизант на изолационистките инстинкти на американската общественост и със също толкова малка готовност да пише чекове с цел защита на Европа. Това описание първоначално биши приложимо за сенаторите Елизабет Уорън от Масачузетс и Бърни Сандърс от Вермонт, въпреки силната им подкрепа за международно сътрудничество и правата на човека. Сега някои европейци включват и Джо Байдън в това описание.

Идеята, че Байдън няма да внесе реална промяна в политиката на САЩ към Европа, е съмнителна. Байдън винаги е бил непоколебим трансатлантик и в хода на своята дълга десетилетия политическа кариера е изградил тесни връзки с ключови европейски лидери, включително германския канцлер Ангела Меркел. Като вицепрезидент от 2009 до 2017 г. Байдън винаги е бил на разположение, когато президентът Барак Обама не е имал тази възможност.

Въпреки че наблюдателите на Европа имат право да се съмняват в това, че старият трансатлантически съюз просто ще се върне в състоянието си преди Тръмп, те подценяват какво би означавала победата на Байдън за външната политика на САЩ. Демократическата партия все още е ценностна партия, а администрацията на Байдън ще преследва пълна промяна след четири години на Тръмп, възстановявайки историческия ангажимент на Америка към отговорното лидерство на световната сцена.

Времето, прекарано от Тръмп на президентския пост, започна с борба срещу Европа относно изменението на климата, търговията и правата на човека. Байдън ще върне Америка на дипломатическата маса. Съединените щати ще се присъединят отново към Парижкото споразумение за климата, ще продължат с преговорите за нови търговски сделки и ще участват в усилия за сътрудничество, за да гарантират, че технологичните иновации съответстват на стандартите за правата на човека.

Имиджът на Америка в Европейския съюз е рекордно нисък, благодарение на бавния, непоследователен и неефективен отговор на администрацията на Тръмп на кризата Ковид-19. Голяма част от този отговор включва обвинения срещу други държави, а не сътрудничество с тях. Вместо да се бори с кризата, използвайки ресурсите на Световната здравна организация (WHO )и други международни организации, от Съединените щати забраниха пътуването от Европа без предупреждение и обявиха, че ще намали финансирането на Световната здравна организация. Една от първите външнополитически цели на Байдън със сигурност ще бъде да поправи това и да третира Ковид-19 като глобална криза. Това означава да бъде използвано международното сътрудничество за защита на американците от пандемията (и от нейното съпътстващо икономическо опустошение), както и да бъдат правени глобални усилия за борба със заплахата.

С Байдън в Белия дом европейските телекоми като Nokia и Ericsson ще бъдат признати и подкрепяни като 5G шампиони на трансатлантическия алианс, а Съединените щати ще помогнат на Европа да се откаже от руския газ, докато работи за прехода към чиста енергия. Администрацията на Байдън също би одобрила воденето на преговори за подновяване на новото СТАРТ споразумение с Русия за ядрените оръжия, чийто срок изтича през 2021 г. Тази администрация би продължила други форми на контрол върху оръжията, за да насърчи европейските и американските интереси за сигурност и да предотврати нова оръжейна надпревара.

Още по-важно от това, администрацията на Байдън ще изпълнява думата си за всяка сключена сделка и ще може да ѝ бъде доверено да поддържа ангажиментите на Америка към нейните партньори и съюзници по света. Единственият въпрос е дали Европа също би била готова да направи трудния избор, необходим за активизиране на трансатлантическия съюз.

Тръмп позволи на Европа да избягва този избор, тъй като чудатото му поведение отвлече вниманието от много от останалите въпроси. Наблюдавайки засилващата се китайско-американска вражда например, ЕС се приспособяваше повече към Китай. В началото на юни Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по външните работи, заяви, че Европа не счита Китай за военна заплаха. И докато американските политически лидери и от двете страни шумно осъждаха налагането на нов закон за сигурност в Хонконг от страна на Китай, реакцията на ЕС беше сравнително кротка.

Да не забравяме, че ЕС е най-големият търговски блок в света. С достатъчно решителност Европа, работеща в тясно сътрудничество със Съединените щати, би могла да има значителен ефект за насърчаване на многостранна система, основана на правила. За да го направи, ще трябва да плаща политическа и дипломатическа цена.

Същото се отнася и за въпроси, които са по-близко до границите на ЕС. Европа има много да спечели от тясното сътрудничество със САЩ за укрепване на независимостта и устойчивостта на Украйна в условията на агресия на Кремъл. Не на последно място чрез поддържане на наскоро подновения режим на санкции срещу Русия. ЕС също има интерес в това да изчисти пътя на присъединяване за страните от Западните Балкани и да спре своето уклончиво поведение, което отдавна играе в полза на Русия, Китай, Турция и други сили. Приемайки Западните Балкани в трансатлантическите отношения, Европа може да разчита на подкрепата на двупартийно мнозинство в Конгреса на САЩ.

За постигането на която и да е от тези цели ЕС би трябвало да постави своите ценности над политическата и дипломатическата целесъобразност. Това ще покаже на американската общественост, че Европа не е такава, каквато Тръмп я е представял, а е уверен и надежден партньор. Американците всъщност често търсят Европа за политически идеи - от изправянето срещу технологичните гиганти за защитата на личния живот, до предоставянето на здравни услуги и други критични елементи на мрежата за социална сигурност.

Възстановяването на трансатлантически отношения би могло да засили притока на европейски идеи към САЩ.
Възстановяването на трансатлантическите отношения ще изисква Америка да се застъпи за правата на човека и демокрацията, което би означавало да поеме по-строга линия спрямо сегашното турско правителство. За щастие това не задължително е трудно за постигане. Проучванията на Агенцията за национална сигурност (NSA) последователно показват, че повечето американци се притесняват от неправилното управление на Тръмп в отношенията на САЩ с други страни и биха предпочели правителството да отстоява затвърдените американски ценности, включително правата на човека.

През последните няколко години тирадите на Тръмп срещу трансатлантическия съюз дадоха всички причини на Европа да се обърне навътре в себе си и да наложи протекционистки бариери. Данните от проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) обаче показват, че много от онези европейци, които сега подкрепят протекционизма, са разочаровани, бивши привърженици на трансатлантическия съюз. С промяна в ръководството на САЩ и връщане към стария подход от Вашингтон, разочарованието им може да започне да отминава.

Във всеки случай наблюдателите на Европа могат да продължат да изкривяват фактите за възгледите за външната политика на Байдън, на демократите и на американците. Понижавайки очакванията, те ще улеснят бъдещата администрация на Байдън в това тя да надмине очакванията на европейците. Взаимоотношенията и съюзите са толкова въпрос на възприятие, колкото и на всичко останало.

 

Коментар на Аликсандър Сорос, член на Съвета на Европейския съвет за външна политика. Текстът е за платформата "Проджект синдикейт".