Все още има шанс за отношенията между ЕС и Турция, въпреки гласуването в парламента на ЕС

Въпреки че днес Европейският парламент гласува да „замрази“ преговорите с Турция за присъединяване към ЕС, затруднените отношения между ЕС и Турция все още не са стигнали своя край, твърди нов доклад на Европейския съвет за външна политика.

Докладът „Проблем с релсите: как да се избегне катастрофата между Турция и ЕС“ отбелязва, че отношенията са в криза след опита за преврат в Турция на 15-ти юли. Това донякъде се дължи на мащаба на репресиите в Турция след опита, но и донякъде на мудната реакция на ЕС спрямо този опит – пропуск, за който няма някакво сериозно оправдание. Това прави невъзможно връщането към романтичния оптимизъм от 2005 г., когато започнаха преговорите за присъединяване.

Отказването на Турция от Европа, обаче, не е в интерес на самата Европа, тъй като това може да задълбочи допълнително съществуващите проблеми на страната и да я обърне към Русия. Освен това, ЕС и Турция са твърде взаимозависими един от друг – особено по линия на икономиката, борбата с тероризма и миграцията, за да бъдат отношенията им напълно прекъснати.

Европейските лидери трябва да имат това предвид, когато се срещнат през декември и да се стремят да не слагат официален край на процеса на присъединяване на Турция. Това е и най-доброто действие, за да се инжектира кислород в заглъхващата турска демокрация.

Напротив, трябва да бъдат взети мерки за запазване на отношенията. Най-добрият начин за Европа да демонстрира добра воля към Турция, като същевременно поддържа принципите си, е да предложи на Анкара подобрен митнически съюз, който може да осигури икономически ползи за Турция в комбинация с политически критерии за предпазване от по-нататъшно влошаване на турската демокрация.

Реториката също е от значение. Докладът намира за „неприемлив“ факта, че нито един държавен глава от ЕС не е посетил Турция след преврата. Освен промяна в това отношение, Европа трябва да комуникира по-добре към турското население причините за своите действия и да подчертае, че вратата към евентуално членство остава отворена.

От своя страна, Анкара трябва да разбере, че повторното въвеждане на смъртното наказание ще сложи край на всички надежди за евентуално членство в ЕС. Докато президентът Ердоган подкрепя тази стъпка, многото членове на турския кабинет, които са против това въвеждане, трябва да направят по-голямо усилие и да говорят открито срещу подобно влошаване на стандартите за правата на човека в Турция.

Авторът Аслъ Айдънташбаш:

„Вместо политиците в Европа и Турция да се осъждат едни други, за да трупат политически точки у дома, и двете страни трябва да развият „стратегическо търпение“. Историята на Турция е низ от приливи и отливи между озападняване и традиционалистки реакции срещу него. Не е прекалено късно да се спасят тези изключително важни отношения и подобряването на митническия съюз е най-очевидната практическа стъпка, която може да помогне в тази посока.“ 

Относно мигрантското споразумение между Турция и ЕС, в доклада се отбелязва, че вероятно договорът няма да се разпадне, въпреки заплахите на президента Ердоган за обратното. И все пак, много е възможно през 2017 г. да възникне нов бежански проблем, съставен от турски журналисти, бюрократи, кюрди, както и членове на общността Гюлен, които биха потърсили убежище в Европа от преследване в Турция.