Офис София / Sofia Office


Светът според протестните партии в Европа: Путин, миграцията и властта на народа

Публикации

By &


Светът според протестните партии в Европа: Путин, миграцията и властта на народа

Британският вот за напускане на ЕС може да се разчете като система за ранно предупреждение за европейско политическо „цунами”, завихрящо се на континента под формата на „протестни” партии, които използват провеждането на референдуми като оръжие срещу традиционния политически елит. Ново изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) показва, че тези партии призовават за провеждане на общо 34 референдума в своите страни на теми като членството в ЕС или квотите за разселване на бежанци.

ЕСВП проведе първото по рода си задълбочено изследване на т.нар. протестни партии в Европа. В повечето случаи това са нови, малки и нетрадиционни партии, които могат да  пребивават и в двата края на политическия спектър. Въпреки често фундаменталните разлики между тях, те имат изненадващ брой общи външно-политически възгледи. Като цяло са скептично настроени към ЕС, отричат интервенциите, особено в Близкия Изток, а отношението им към Вашингтон е негативно и затова подкрепят сътрудничеството с Путинова Русия.

Публикацията „Светът според протестните партии в Европа: Путин, миграцията и властта на народа“ разглежда външнополитическите позиции на 45 такива партии в Европа. Анализът е базиран на интервюта с представители на тези партии във всички държави-членки с експертиза във външните отношения. Това е първият подобен задълбочен анализ върху външнополитическите им възгледите.

Партиите варират от Френската комунистическа Партия (PCF) и Левицата в Германия, до крайнo десни и анти-имиграционни партии като Златна зора в Гърция, Северна лига в Италия и Движението за по-добра Унгария. Всички освен три от изследваните партиите имат поне едно място в националните си парламенти или в Европейския парламент. Тяхната истинска сила обаче не е работата им в рамките на политическата система, а способността им да овладяват медийно внимание с политическата си програма.

Протестните партии се радват на успех в различни области. Провеждането на референдума в Обединеното Кралство, както и спечелването на скорошните местни избори в Рим и Торино са само два примера за политически успех на тези партии. 

Един от основните изводи на доклада е, че нарастващият натиск за провеждане на референдуми може сериозно да навреди на способността на европейските институции да прокарват вече взети решения. Например неотдавнашният референдум за отношенията с Украйна в Холандия може да попречи на предстоящото решение на Европейския Съвет за удължаване на санкциите срещу Русия, както и на задълбочаването на търговските връзки на ЕС с Украйна.

Заключението на доклада е, че външната политика вече не е работа само на елитите.

Марк Ленърд, Директор на Европейския съвет за външна политика, казва:

“Много от тези протестни партии споделят външнополитическите възгледи по-скоро на Путин, отколкото на Обама. В момента те предизвикват и преобръщат петдесетгодишния външнополитически консенсус на елитите, основан на евро-атлантически и либералната демокрация.“

„Не можем да се отнасяме към тях като към маргинални партии, защото те представляват своеобразна революция в европейската външна политика. Протестните партии са избрали допитванията до народа по всякакви въпроси като средство за повишаване на популярността си. Дори и в държавите, където не разполагат директно с власт, те са политически силни, защото принуждават установените партии да се съобразяват с позициите им.“

 

Какво научихме за тези партии:

 

1. Повечето или общо 28 от тях мислят, че излизането на Великобритания от ЕС ще предизвика разпад на Съюза. Повечето, но не всички, вярват, че това ще е за добро. Повечето смятат, че това ще предизвика провеждането на подобни референдуми и в други страни-членки.

2. Голяма част от протестните партии имат сериозни резерви към сътрудничество с Турция по разрешаване на бежанската криза, и също така твърдо се противопоставят на евентуалното присъединяване на Турция  към ЕС. 36 от тях са категорично срещу споразумението между ЕС и Турция, защото то ще предизвика сближаване с Турция. По други външнополитически въпроси 23 са против сътрудничество с Турция за разрешаване на конфликта в Сирия, а 24 са против сътрудничество с нея в областта на борбата срещу тероризма.

3. Протестните партии допринасят за все по-силно изявената роля на Европейския парламент във формулирането на външната политика на ЕС, както си личи по противопоставянето им на някои от елементите на споразумението между ЕС и Турция от март 2016г. Голяма част от тези партии е представена в ЕП и много от тях са по-силни на това ниво, отколкото на национално. Много вероятно е те да използват все по-активно консултативната роля на ЕП по външнополитически въпроси в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност като начин да упражняват влияние.  

4. Само седем от партиите посочват политиката на „отворените врати“ на Меркел спрямо бежанците като причина за миграционната криза в Европа. Според тях, основната причина е политиката на САЩ в Близкия Изток, както и насилието, идващо от режима на Асад.

5. Тези партии не подкрепят военна намеса в Сирия и на въпрос за евентуални колективни действия в близкоизточната държава, 32 от тях не искат дори да споменават тази опция. Това има връзка с общия анти-американизъм, разпространен сред тези партии и нежеланието им ЕС да се съюзява със САЩ, особено по въпроси на външната политика в Близкия Изток. 

6. Има и силна опозиция срещу евентуално бъдеще на Украйна в ЕС. Само 14 партии подкрепят Украйна в Европа, а от тях две не биха подкрепили и членство на Украйна в НАТО.

7. Партиите са негативно настроени към бъдещи интервенции на ЕС и САЩ, особено в Близкия Изток. Тази линия минава през партии като Шин Фейн (Sinn Fein) в Ирландия, през Британската партия на независимост (UKIP), Националния Фронт (Front National) и Комунистическата партия (PFC) във Франция, и стига до Алтернатива за Германия (AFD) и Левицата (Die Linke) в Германия, Движение за по-добра Унгария (Jobbik) и Движението „5 Звезди“ (Five Star Movement) в Италия. Протестните партии най-вероятно ще подсилят така или иначе съществуващата неохота за интервенции, правеща все по-трудни опитите на националните правителства да продават идеята за военни действия на своите общества.

8. Въпреки различията си, протестните партии си приличат по това, че идентифицират еднакви заплахи пред ЕС. 36 от 45-те партии посочиха като основни заплахи пред Съюза бежанската криза и опасността от тероризъм и радикален Ислям (тези две опасности бяха неизменно свързани в отговорите, дадени от партиите). Този отговор не беше ограничен до крайно-десните партии, но също така посочен и от немската Левица (Die Linke), Френската комунистическа партия (PFC), Подемос (Podemos) в Испания както и Литовската партия на труда (Lithuanian Labour Party).

9. Съмненията на протестните партии спрямо трансатлантическите отношения се влияят пряко от противопоставянето на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТПТИ). 26 от тях смятат, че ЕС трябва да прекрати преговорите със САЩ. Въпреки това, има и изключения, например Шведските демократи, Датската народна партия, Истински финландци, Естонската партия на народното обединение, АЛФА в Германия, Сириза и Независимите гърци смятат, че при подходящи условия споразумението има потенциал да донесе дивиденти на ЕС.

10. Масово партиите признават, че не познават Китай и не знаят как да работят с държавата. Няма индикации за желание за сътрудничество с Китай, нито в ляво, нито в дясно, а 15 от партиите просто нямаха официално становище.

11. Партиите са най-разделени в отношенията си с Русия. Въпреки че, голяма част от тях симпатизират на руската външна политика (30 от партиите подкрепят позициите на Русия, включително и интервенцията в Сирия, която определят като умиротворителна), позициите им спрямо санкциите и спрямо увеличаване на капацитетите на НАТО за защита срещу руска военна заплаха са много смесени. Също така отношението им спрямо Русия не е непременно свързано с групирането на леви и десни в политическия спектър.

12. Много от тях са съгласни с твърдението на Тръмп, че са необходими по-големи инвестиции в колективната защита и НАТО и имат визия за Европа като военна мощ, която инвестира повече в собствената си сигурност, най-вече на национално ниво. Крайна цел е военна независимост от САЩ. 

13. Преобладаващата част от партиите виждат нуждата от европейски решения на настоящите предизвикателства и проблеми. Въпреки това, само 20 от партиите подкрепят общоевропейско решение кризата в Еврозоната, 24 общо решение на кризата с бежанците в Европа, 29 на войната в Сирия, 28 на конфликта в Украйна и 34 подкрепят обща борба със заплахата от тероризъм.

Редакционна бележка

За повече информация или коментар, моля свържете се със Сузи Денисън susi.dennison@ecfr.eu или Дина Парди dina.pardijs@ecfr.eu от ЕСВП Лондон.

Veröffentlichungen