Европейски външнополитически бележник 2014

Външната политика отново влезе в дневния ред на Европа. Двата външнополитически успеха на високо равнище – по Косово и Иран, са един сериозен пример за това как Европа може да постига забележителни резултати, стига страните членки и европейските институции да работят заедно. И двата успеха са резултат от дълъг процес, започнал преди години. Тазгодишното издание на Външнополитическия бележник на ЕСВП, обаче, освен тези постижения показва и начинът, по който Европа се бори да стабилизира страните в съседство: кризата в Сирия се задълбочи, политиката по добросъседство на ЕС остана неефективна в страни като Египет, а самата Европа все по-често е в несъгласие с Русия.

Четвъртото издание на Бележника изследва 66 отделни аспекта от европейската външна политика в шест ключови области: отношенията със САЩ, Китай, Русия, страните извън ЕС, Близкия Изток/Северна Африка и представянето на Европа в многостранни институции и управлението на кризи. Авторите също така дават оценки за общото представяне и поставят етикети „лидер“ и „изоставащ“ на отделните страни в зависимост от това, дали те се проявяват като лидер или пречка за способността на Европа да постигне своите интереси, свързани с отделни цели.

– Европейската външна политика през 2013: 2013 бе добра година, в сравнение с предишните три. Има напредък в отношенията с Китай (4+ до 5-), със страните извън Европа (от 4+ до 5-) и с Близкия Изток и Северна Африка (от 4+ до 5-). От друга страна, Европа се представя по-зле в отношенията си с Русия, както и в многостранните институции и управлението на кризи.

– Активизъм вместо лидерство? Ролята на страните членки: Франция е била най-активната страна членка, но често не е успявала да събере подкрепа от останалите членки. Великобритания се е фокусирала върху търговията и двустранните отношения – (някакъв) по-амбициозен политически дневен ред не може да бъде уловен. Външната политика на Германия е била фокусирана повече около собствените й интереси. Италия, за сметка на това, прави забележително завръщане през 2013, като се ангажира отново с външнополитически въпроси като политиката за добросъседство и сътрудничеството за развитие. Швеция и Полша окончателно са затвърдили ролите са на лидери в европейската външна политика.

– Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ): следващата голяма външнополитическа новина в Европа? Свободната трансатлантическа търговска може да има важни стратегически и икономически ползи за ЕС. ТПТИ може да позволи на европейците да поставят нови стандарти в световната търговия. При всички случаи, ТПТИ е дългосрочен проект и подобно на Иран и Косово може да отнеме цяло десетилетие, докато доведе до резултат. В същото време разкритията на Националната агенция по сигурност на САЩ може да се окажат по-вредни за трансатлантическите отношения, отколкото бе дори войната в Ирак.

„Новаторски експеримент във външнополитическия анализ“ Foreign Affairs “Безценен инструмент, който разширява познанията ни относно външната политика на ЕС“ Хавиер Солана

Приложение 1: Обобщение на основните оценки

Китай(5-):европейското представяне в отношенията с Китай се е подобрило след успешната среща на високо равнище между Китай и ЕС и обещанието за сътрудничество по Сирия, Мали и Иран. Но случаят със слънчевите панели показа, че страните членки са готови да пренебрегнат Европейската комисия по икономически въпроси.

Русия (4+): представянето в отношенията с Русия се влошава, докато европейците се опитват да отговорят на нарастващото напрежение в Източна Европа. Европейските решения по енергийните въпроси не са довели до успешна диверсификация.

Съединените щати (5-): 2013 е година на пробив в трансатлантическите отношения, със стартирането на преговорите по ТПТИ и сътрудничеството по иранския ядрен въпрос. Но невъзможността за общностен подход към кризата в Сирия и неприятните резултати от разкритията на Сноудън, прекратиха положителното развитие на цялостното представяне.

Страните извън ЕС (5-): европейското представяне по страните извън ЕС се е подобрило тази година с присъединяването на Хърватия в Съюза и подпомагането на споразумението между Косово и Сърбия от страна на върховния представител Катрин Аштън. Отношенията с Турция също имат лек напредък, но забавянето в преговорите с Украйна и Армения показаха, че Европа трябва да намери начин да противостои на руския натиск.

Близък Изток и Северна Африка (5-): с изключение на участието с Е3+3 в успешни ядрени преговори с Иран, европейското представяне в южното Средиземноморие бе отново разочароващо. Неадекватността на европейската политика по добросъседство спрямо основни развития в региона стана очевидна, особено в Сирия и Египет.

Многостранни въпроси и управление на кризи (5-): бързо развиващите се кризи и сложни многостранни преговори бяха изпитание за европейците през 2013. Франция се намеси в Мали и Централната африканска република, но получи ограничена подкрепа от останалите страни членки. Дипломатическите усилия по Сирия или климатичните въпроси бяха разочароващи и продължава да има нови предизвикателства пред управлението на кризи.

Приложение 2: „лидери“ и „изоставащи“ в европейската външна политика
Топ лидери: Франция (12), Великобритания (11), Германия (10), Швеция (10), Италия (9)
Топ изоставащи: Германия (4), Гърция (4)