Офис София / Sofia Office


Непредвидените ефекти на председателството

Публикации

By

  • Download:


„Радвам се, че хората у нас силно подкрепят Европейския съюз и се интересуват от въпросите, които стоят пред ЕС. Това е един от ефектите на ротационното председателство на Съюза.“  Това изказване на естонски социолог е част от обобщението след края на председателството на Естония и извършено проучване на нагласите към него. В първите дни на българското председателство се питаме как ли би изглеждала подобна равносметка в последните дни на юли 2018 г. И най-важният въпрос е - ще настъпи ли дългоочакваното де-провинциализиране на европейската ни политика?

Председателството на Съвета на ЕС безспорно е шанс Европа да научи нещо за България отвъд клишето за най-бедната и корумпирана страна-членка. Основна роля за образа на България ще играят българските институции, управляващите политици и държавните служители.

Същевременно изследване на Европейския съвет за външна политика, посветено на способността и желанието на страните-членки да се коалират помежду си показва, че България е последна като възможен търсен партньор, а и по отзивчивост към запитвания за общи позиции с други страни-членки. Страната е и предпоследна от 28-те по свързаност с останалите, когато става въпрос за търсене на общи интереси. Как ще действа България като ротационен председател – дали като обединител в името на европейско съгласие, или като пасивен наблюдател, който на практика ще подпомогне задълбочаването на разломите в ЕС – от това ще зависи и как по-нататък ще гледат на страната.

В центъра на следващите месеци ще бъде способността на българските представители да отговорят адекватно на проблемите и очакванията на гражданите.

Какви ще са основните въпроси, по които България ще може, а и ще трябва да има позиция и да търси консенсуси?

Задача 1: Единство пред популистката (и руската) заплаха

Ако 2017 г. беше година на надеждите за появата на нов хоризонт пред Европа, то 2018-а трябва да стане годината на тяхната реализация. Продължаващият икономически подем в цяла Европа задава оптимистичен тон, но опасностите далеч не са в миналото. Популистите спечелиха в Австрия и Чехия, а през тази година ще имат големи шансове и на изборите в Италия. В Германия около една пета от Бундестага се състои от крайнолеви и крайнодесни депутати.

Многобройни разследвания доказаха, че Русия се възползва бързо от слабостта на големите традиционни политически партии и се опитва да влияе деструктивно на политическия дневен ред на различните страни и на ЕС като цяло: от подкрепата на Кремъл за Марин Льо Пен, през медийната намеса в референдума в Каталуния, до ролята й на катализатор за Брекзит. Но нека сме наясно, че проблемите и недоволствата от ЕС, върху които избуяха популистките настроения, не са дело на Русия – тя просто ги използва.

На този фон запазването на европейското единство е трудна, но ключова задача пред председателството, особено откакто Европейската комисия започна процедурата по чл. 7 за ограничаване на правата на Полша. А когато през пролетта германско-френският мотор заработи, по-малките държави ще търсят балансиране срещу този мощен тандем. България може да претендира за неутралност, но само това няма да е достатъчно.

Задача 2: Повече европейска сигурност

Териториалните загуби на „Ислямска държава” през изминалата година са добра новина, но продължаващият разпад на редица държави в Близкия изток е факт – а заедно с него и опасенията на европейците от тероризма. За да останат отворени и демократични, европейските общества ще трябва да получат много по-висока степен на защита от ЕС – особено предвид колебливата позиция на САЩ.

PESCO, механизмът за сътрудничество в отбраната, тепърва трябва да бъде изпълнен със съдържание. От подадените досега 17 проекта за съвместни действия в медицинското подсигуряване, логистиката или отговора при кризи, нито един не е иницииран от България. Ако обаче все пак иска да допринесе за европейската отбрана и сигурност, като ротационен председател София ще може да организира съвещателните формати на 25-те страни-членки по PESCO. Не отбележи ли европейската отбрана придвижване напред в първите 6 месеца от своето съществуване, това ще постави под въпрос цялото иначе добро намерение

Задача 3: Общи решения по миграцията

Страховете на европейците по тази тема са най-големи, затова и  тя ще продължи да движи политически решения и през 2018 г. И ако предвижданията за нов повишен миграционен натиск по Балканския маршрут се окажат верни, постигането на споразумение сред всички страни-членки ще стане първи приоритет на ЕС – а и на ротационното председателство. Германското правителство под лидерството на Меркел ще трябва да покаже на собствените си избиратели, че не е само в справянето с миграцията, а Италия – че не е завинаги изоставена от Европа по тази тема. Полша и Унгария, без почти нито един бежанец от Близкия изток на своя територия, ще продължат да отричат която и да е система за релокация. На този фон България ще трябва внимателно да търси малкото пространство, в което ще е възможно съгласие. Това решение вероятно ще бъде комбинация между управлението на границите и схема за по-бързо връщане на имигранти, чиито молби за убежище са били отказани.

Задача 4: Да включи темата за Западните Балкани в дневния ред на ЕС

Тази задача изглежда лесно изпълнима, предвид насрочената Среща на върха по темата „Западни Балкани“ на 17 май в София. Но амбицията да придвижим съседните страни по-близо до членството вероятно няма да има съществена реализация. Затова Срещата на върха през май трябва да донесе конкретни резултати извън процеса на разширяване. Роумингът и Коридор №8 са скромни, но достатъчно конкретни цели. Ако обаче е наистина амбициозно в тази област, българското председателство ще трябва да търси начин да вкара Западните Балкани в разговорите по важните теми – обща европейска отбрана, миграция.

Но дори и да не успее във „висшия пилотаж“ на стратегическо мислене за европейската си политика, чрез председателството България ще поеме по пътя на своето де-провинциализиране. Все повече български политици и чиновници ще знаят как функционира ЕС, защо е необходимо да имат позиции и с кого да се коалират, за да ги реализират. Европеизацията на България ще се изкачи с едно стъпало, искаме или не.

  • Свали

Veröffentlichungen