Офис София / Sofia Office


Про-руски, анти-западни идеи изобилстват в европейските парламенти

Публикации

By


ИЗСЛЕДВАНЕТО

Проучването изследва всички 252 партии представени в 28-те национални парламента и в Европейския парламент, събирайки достатъчно данни, за да оцени 181 партии в 22 страни. То оценява тези партии посредством тяхната подкрепа за – или в опозиция на – западния либерален модел, дефиниран като подкрепа за либерализма, секуларизма, ЕС, европейската архитектура за сигурност, свободната търговия, глобализацията и трансатлантическите взаимоотношения.

Това изследване групира партиите в четири категории, включително на про-западни и умерено про-западни. Анти-западните партии обаче представляват особен интерес.

Твърдо анти-западни партии (30 партии)

Тези партии отхвърлят почти всички елементи на западния модел. Те включват крайно десни партии като партия „Атака“ в България, Котлеба- „Нашата Словакия“, „Йоббик“ в Унгария, „Националния фронт“ във Франция, „Братя италианци-Национален десен център“ и „Северната лига“ в Италия, „Партията на независимостта в Обединеното кралство“ и „Партия на свободата на Австрия“.

С изключение на „Шведски демократи“, всички партии в тази група подкрепят поддържането на близки отношения между тяхната страна и Русия, противопоставят се на санкциите срещу Русия или имат партийни връзки с руския режим. Те искат да разрушат европейската система за сигурност, основаваща се върху партньорството между НАТО и ЕС, в полза на система, която би била в синхрон с руските интереси.

Австрийската партия на свободата и Северната лига са отишли още по-далеч и са договорили споразумения за сътрудничество с Обединена Русия. Все пак, с няколко изключения, е малко вероятно която и да е от тези партии да влезе във властта в скоро време.

Умерени анти-западни партии (31 партии)

Тази група отхвърля повече елементи от западния модел отколкото приема и включва няколко основни партии като Австрийската социалдемократична партия и Австрийската народна партия, словашката Посока-социалдемокрация, Фидес в Унгария, Форца Италия (Напред Италия) и „Републиканците“ във Франция.

Повечето от партиите в тази група показват предпочитания към по-близки отношения с Русия и сваляне на санкциите и имат връзки с руския режим. Изключението от това правило са партия „Истински финландци“, Центрум (също от Финландия), Южнотиролска народна партия в Италия, Кукиз'15 в Полша и Kонсервативната народна партия в Естония.

Партиите обаче не показват цялата картина. Те съществуват в национални политически системи, където балансът на партиите във всяка система определя цялостната ориентация на държавата. Изследваните от доклада 22 страни са разделени отново на четири групи.

Твърдо анти-западно настроени

В пет държави- Австрия, България, Гърция, Унгария и Словакия, общата партийна система клони към анти-западни позиции.

Социалният консерватизъм в Унгария предоставя възможности за влияние от страна на Русия. Унгария е същото така страната членка, чийто парламент показва най-голямо несъответствие с либералния модел в Европа. Той има най-високо ниво на евроскептицизъм, най-силен скептицизъм към либерализма и трансатлантическите взаимоотношения и е с най-негативна риторика към европейската солидарност по време на бежанската криза. Унгарският парламент също така е на второ място след полския по своя анти-секуларизъм и втори след Австрия по своето отхвърляне на глобализацията и свободната търговия.

В Австрия политическото ляво е главният източник на анти-западно говорене, но растящата сила на крайно-дясната Партия на свободата допринася допълнителни идеологически елементи към това движение. Скептицизмът спрямо свободната търговия и глобализацията са най-силни в Австрия и тези становища се споделят от голяма част от крайно-десните и крайно-левите партии. Всъщност Австрия е единствената страна от ЕС, която получава анти-западен резултат по всички 12 въпроса - макар и понякога с минимална разлика. Нейните позиции по въпроса за европейската подкрепа за Украйна, която тя разглежда като враждебна пречка за развитието на близки отношения с Русия, са уникални в Европа.

От своя страна България и Гърция пострадаха много от икономическата криза след 2008 г. и бяха основни транзитни страни по време на мигрантската криза. Тези обстоятелства ги правят  изключително податливи на анти-западни тенденции. Подкрепата за управлението на Асад в България като начин да се сложи край на войната в Сирия е един от въпросите, по които българската позиция се разграничава от тази на останалите европейски страни. Българският министър председател Бойко Борисов, който се опитва да държи под контрол руското влияние, често се оказва в противоречие с българския бизнес елит.

В Гърция про-руският дневен ред доминира много повече. В Гърция има голяма подкрепа за развитие на близки отношения с Русия и прекратяване на санкциите, много по-голяма от колкото в която и да е друга държава в Европа. Тя е също така най-скептично настроената страна към европейската архитектура на сигурност, базирана на западни институции, а скептицизмът към развитието на трансатлантическите отношения е почти толкова силен, колкото в Унгария.

Отстъпчивата среда

В няколко страни общият консенсус е про-западен, но е предизвикван от някои анти-западни идеологически тенденции във водещите партии. Във Франция например, Русия се е научила да използва голистките анти-американски настроения, за да насърчава русофилски позиции, които сега са заложени в Републиканската партия.

Но тъй като френският консервативен елит изгуби подкрепата на електората, Италия се очаква да бъде в центъра на руските опити за запазване на влиянието си в Европа. От своя страна елитът на италианската крайна десница и руското ръководство споделят възгледа, че след Втората световна война  Италия и Русия са били лишени от Запада от статута на Велики сили.

По този начин в Италия се развиват няколко анти-западни, про-руски партии, между които и Форца Италия, оглавявана от Силвио Берлускони, чието приятелство с Путин е добре познато. Форца Италия има анти-светски виждания и е скептична към утвърдения европейски модел за сигурност, подкрепя по-тесни отношения с Русия и премахването на санкциите и се противопоставя на имиграцията. В десния фланг на партията се намират и още по- радикалните и анти-западни опозиционни партии като Северната лига и Братя италианци, които са силно анти-западно настроени по всичките 12 въпроса. В същото време популисткото движение „5 звезди“ проповядва анти-западни идеи от лявата перспектива.

Скандинавско-балтийските изключения

Политическите системи в тези държави споделят известна доза евроскептицизъм и известен страх от загубата на християнската си идентичност, но вероятно поради своята близост до Русия и своята слабост към руски военни действия,  нито една от тези страни не развива близки отношения с Русия, не подкрепя вдигането на санкциите или променянето на европейския модел за сигурност според желанията на Русия.

Партиите, които устояват

Останалите национални партийни системи изглеждат много по-непредразположени към анти-западна риторика и следователно на Русия ще ѝ бъде по-трудно да повлияе на дебатите в тези страни: Белгия, Естония, Германия, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Словения и Обединеното кралство. Това не означава, че там не съществуват анти-западни настроения или че няма причина за тревога.

В Германия, например, партия „Левицата“ (Die Linke) засега е единствената анти-западна партия, представена в Бундестага, но партията „Алтернатива за Германия“, която е силно анти-западно настроена, вероятно ще влезе в парламента след изборите през септември 2017 г.

Европейска политика

При анти-западните идеологически нагласи се наблюдава тясна корелация с противопоставянето на важни елементи на политиката на Русия в Европа, като санкциите например. Отмяната на санкциите и създаването на по-тесни връзки с Русия са популярни в Гърция, Унгария, Австрия, Словакия, България, Франция, Чешката република, Италия и Португалия. От друга страна, Полша, Естония, Обединеното кралство, Румъния, Дания, Швеция и Германия са скептични по отношение на възможността за постигане на по-добри отношения с Русия. За момента скептично настроените държави изглежда са способни да не подават на натиска относно санкциите. Но статуквото е крехко.

Veröffentlichungen