Офис София / Sofia Office


Китайските инвестиции във влияние: бъдещето на сътрудничеството "16+1"

Публикации

By


Неравномерният напредък към сътрудничеството "16 + 1" възпира китайските амбиции

Четири години след въвеждането на икономическия формат за сътрудничество „16 + 1“ между Китай и Централна и Източна Европа (ЦИЕ) променливи резултати тревожат както Пекин, така и Европа, според нов доклад на Европейския съвет за външна политика.

Форматът беше иницииран от Китай като част от плана да свърже западния и източния край на Евразийския участък под проекта си "One Belt One Road" (OBOR). Страните от Централна и Източна Европа са стратегически разположени между Западна Европа и гръцкото пристанище Пирея, което е 51 процента китайска собственост. Разположението им е от стратегическо значение за Пекин като път към доходния западноевропейски пазар. Техните развиващи се пазари обаче също видяха увеличение на стойността си с оглед на намаленото търсене от страна на Западна Европа от началото на финансовата криза през 2008 г.

Форматът се радва на известен успех: търговията между ЦЕИ и Китай е нараснала с 86 процента между 2009 и 2014 г., а миналата година достигна прага от 100 милиарда долара, определен през 2012 г. И все пак този ръст е силно небалансиран, като само пет от 16-те страни в региона - Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния - представляват 80 на сто от този обмен. По същия начин, китайските инвестиции в региона са нараснали от 400 млн. долара през 2009 г. до 1,7 млрд. долара през 2014 г., но само шест страни (България е шестата) са получили 95 процента от общата сума през 2014.

Икономическите и политическите различия между 16-те страни обясняват разликата в успеха. По-големите икономики са по-добре подготвени да усвояват мащабните инвестиционни проекти на Китай, докато по-малките страни са се борили за изпълнение на конкретни проекти. За малките страни-членки на ЕС, като Хърватия и Словения, ограниченията в размера им допълнително се усложняват от регулаторните изисквания на ЕС, които често са несъвместими с китайските инвестиционни предложения. Например, предложена схема за финансиране от 10 млрд. долара от Китай остава от части ограничена от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, което възпрепятства амбициите в Пекин и в групата на ЦИЕ и което води до липса на желание да се преследва по-нататъшно сътрудничество.

Като цяло Брюксел гледа по-скоро скептично на формата, който се възприема като пример за китайската тактика на „разделяй и владей“. Притесненията са, че сътрудничеството на страните от ЦИЕ с Китай ще подрине отношенията им с Европейските институции или ще подрине политиките на ЕС. Потенциално това вече е започнало - Унгария (водещ получател на китайските инвестиции) играе водеща роля в осуетяването на усилията на Съюза да излезе със силно, единно изявление в отговор на военните действия на Китай в Южнокитайско море. В крайна сметка, заради възраженията на Унгария измежду други, изявлението избягва всякакво споменаване на самия Китай.

По думите на един от авторите, възникнал е мироглед в стил Студената война, който също предизвиква подозрение относно намеренията на Китай да установи "One Belt One Road" project. За да адресира това, докладът предполага, че Пекин трябва да се включи в културна PR кампания за намаляване на предразсъдъците сред европейската общественост и за да се засили меката сила на Китай.

Veröffentlichungen