Какви са задачите пред новия комисар по дигиталните въпроси?

Джак Ма, основател на най-успешната китайска интернет компания Алибаба, наскоро отбеляза в телевизионно интервю, че „интернет ще промени Китай“. Много коментатори подчертаха факта, че той не каза „икономиката на Китай“, а просто „Китай“, страна с авторитарен режим и масивна машина за дигитална цензура и наблюдение. Китай осъзнава много по-рано от западните демокрации, че интернет има невероятна сила да влияе не само на икономиката и световната търговия, а да промени напълно и политиката на всяка една страна. Скоростта на настъпващите промени ще се измерва в месеци, а не в години или десетилетия.

През последните 18 месеца западните демокрации също започнаха да осъзнават това, най-вече заради неоспоримата “дигитална” намеса на “външни сили” в политическия процес и изборите в страни от САЩ до България.

Западните лидери бяха очаровани от обещанието и блясъка на новата цифрова ера и обърнаха малко внимание на социалните ефекти, причинени от „творческото унищожение“ на много традиционни индустрии, които все още дават работа на огромното мнозинство от избирателите.

В същото време една държава, умело използваща сравнително ограничени финансови ресурси и малка, но ангажирана и технически опитна група хакери, успя да предизвика най-големите политически сътресения в историята на съвременните западни демокрации след Втората световна война. Разбира се, става дума за Русия.

В последните дни ЕС обмисля избирането на нов български комисар, който да отговаря за цифровизацията- г-жа Мария Габриел. Дигиталното портфолио е от стратегическо значение за Съюза, който през последните години е обвиняван в неспособност да реагира своевременно на предизвикателствата на бъдещето и че е все по-отдалечен от гражданите.

В тази връзка призоваваме за четири неотложни приоритета в дигиталната сфера, които новият комисар да разгледа в сътрудничество с държавите членки:

1. Спешно регулиране на стандартите за основно журналистическо съдържание в ЕС с цел овладяване на безразборното разпространение в онлайн пространстовото на „езика на омразата“ и „фалшиви новини“ чрез социални медии и доставчици на “платформи за съдържание”. ЕС трябва да предприеме спешни действия, за да защити своите ценности и политически институции от злонамерени атаки. Призоваваме новият комисар към смели и решителни действия, имайки предвид епидемията от такова съдържание.

2. Необходимо е отделянето на значителен финансов ресурс, за изграждането на солидна европейска инфраструктура за информационна сигурност. Важно е новият комисар да бъде катализатор за сътрудничеството между агенциите за сигурност на държавите членки, Европол и Интерпол, с цел координация и ефективно използване на органичените ресурси, информация и експертен опит. Европейските политически институции, компании и НПО-та трябва да бъдат защитени от външни атаки.

3. Насърчаване на задължително въвеждане от всички държави членки на основни цифрови услуги като електронна идентичност, електронно здравно и социално осигуряване, електронно подаване на данъчни декраларации и най-вече правото на електронно гласуване за всички граждани на ЕС, независимо от местожителството им. Както г-жа Габриел добре знае от ситуацията в България, около два милиона от общо 7.5 милиона Българи (близо 30% от населението) не живеят постоянно в родината си и само минимална част от тях упражняват правото си на глас. Младите гласоподаватели навсякъде в ЕС очакват в наше време да могат да решават почти всяка задача в ежедневния си живот онлайн, но все още от тях се очаква да попълват писмено документи, за да упражняват най-основното си гражданско право. Страни като Естония, които са изградили съвременна електронна система за държавно управление, могат да осигурят образец, който да бъде следван за всички страни от ЕС. Инвестициите в цифровата инфраструктура трябва да бъдат приоритет поне до нивото на важност на изграждането на пътища и инвестициите в образование.

4. Не на последно място, Европа трябва да разработи нова стратегия за дигитална комуникация, чрез която да разпространява своята „мека сила“ сред собствените си граждани, както и в световен план. През последните 18 месеца европейците много често бяха подвеждани да виждат Европа като провалена и умираща, вместо като най-развитото, мирно, свободно и проспериращо място за живеене в света. Време е да се фокусираме отново върху тази реалност.

*Стойчо Влайков е дигитален предприемач от България. 

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.