Офис София / Sofia Office


Какво е останало от ерата на Кол?

Какво е останало от ерата на Кол?


twitter-icon @vtcherneva

ECFR

Смъртта на бившия германски канцлер Хелмут Кол на 16 юни предизвика напълно разбираема вълна на носталгия из цяла Европа. Кол олицетворяваше идеализма на водения от англосаксонците Запад през 90-те години, а именно - идеалът за солидарност с правото на останалите да живеят в свободни и демократични общества.

И въпреки че тази представа за Запада вече отмина, тя все пак оказа значително влияние върху моето поколение в Централна и Източна Европа. Ние бяхме убедени, че трансформирането на нашите ограничени икономики и общества по модела на Западния либерализъм беше не просто правилно, то беше единствената възможност. Малка група от нас започна трансформацията, подлагайки на натиск образователните институции в София в опит да премахне комунистическата идеология от българските учебници. С картината на разпадащата се Берлинска стена ярко отпечатана в съзнанието ни, ние вярвахме, че пътят към Европа ще е кратък и безболезнен.

 “Deutschland Zentralmacht Europas”, (“Германия: Централна сила в Европа”) е заглавието на излязлата през 1994 книга на биографа на Кол и мой ментор в университета в Бон, професор Ханс-Петер Шварц. В нея той изтъква притегателната сила на обединена Германия: стожерът на нова, оптимистична Европа. Книгата описва Германия в рамките на ЕС в ролята на медиатор и стабилизатор, ограничаващ дори собствената си власт, за да избегне хегемония. Този двойствен процес на задълбочаване на интеграцията  и разширяване, воден от Кол, не само обслужваше интересите на западните партньори на Германия, но и подпомагаше установяването на мир и ред в нейния региони. Присъединяването на Централна и Източна Европа към ЕС трансформира Европа в по-многообразно, свободно и значимо на глобалната сцена място.

Днес някои българи смятат, че преходът все още не е приключил, а настоящото статукво им изглежда несправедливо и неевропейско. Четиридесет процента от учениците днес не са сигурни дали падането на стената през 89-та се е случило в Берлин или в Китай. Мнозина поляци и унгарци предпочитат идеята за суверенитет пред европейското понятие за солидарност. Чехи и българи бъркат носталгията по миналото с русофилия. Мнозинството централно- и източноевропейци се поддават на популистки страхове, поставяйки знак за равенство между мигранти и терористи. Но всичко това се случва в рамките на контекст, направил обединението на континента и европеизацията на източните му части необратими.

Противно на изминалите няколко години, в които Европа беше подвластна на кризи, съмняваше се в собственото си оцеляване и изглеждаше, че се обръща срещу Германия, месеците предшестващи смъртта на Кол бяха белязани от нов полъх на оптимизъм към Европейския проект. Става дума, разбира се, за Европа много по-различна от тази, която Шварц обрисуваше: трансатлантическата връзка охладнява под президентството на Тръмп; свободната търговия е под заплаха; с Брекзит Европейският Съюз се смалява; а Русия отново застрашава сигурността на континента. И все пак, парадоксално, днес Европа е по-близо от всякога до визията си от 90-те години.

Днес  изглежда, че Германия най-накрая успя да достигне до позицията, която и беше отредена още преди 28 години: според скорошно проучване на ЕСВП Германия е готова да заеме водещата позиция. През 1994 г. Шварц изтъкваше, че Европа не може да прогресира без да е твърдо закотвена във вътрешна политика. Това понятие беше отхвърлено в пост-националистичния дух на онова време, но беше утвърдено от опита от последните години.

Сега е назрял моментът за обновени действия на европейско ниво, а казусите изглежда ще са въпросите за отбрана и за реформа на Еврозоната. Европа като самотен защитник на либералните ценности, ясно се нуждае от засилване на отбранителните си способности. Учредяването на Европейския фонд за отбрана трябва да бъде в основата на вълната за задълбочаване на Съюза. Същевременно, готовността на Германия да поеме ръководна роля ще трябва да обхване и една особено чувствителната област: отбраната. От друга страна, реформирането на Еврозоната, построено около обновения германско-френски двигател (препратка към времето на Кол), трябва да следва едновременно векторите на задълбочаване и разширяване, за да постигне успех, както и да включи възможно най-голям брой държави членки.

Сравнявайки днешна Германия с Германия от времето на Кол, ролята на страната да вдъхва увереност и да действа като стабилизатор остава централна, но за сметка на това дневният ред се е променил в три основни насоки. Днес Германия се стреми да работи с колкото се може повече партньори в ЕС, подпомагайки еволюцията на процеси и институции, но и същевременно не е достатъчно инициативна по отношение на разширяването на Съюза.  Отвъд непосредствените съседки на ЕС в Западните Балкани и Украйна, промотирането на демократични ценности беше заменено от хуманитарна помощ. По отношение на глобалния дневен ред, промяната на климата измести човешките права от фокус.

Романтизмът на ранните 90-те години си отиде, но днес Германия е по-значима за Европа и света и отпреди; реалисти като Кол и Шварц мислеха преди и отвъд своето време. И все пак, според мен, има някаква историческа симетрия във факта, че биографът си отиде само два дни преди своя прочут главен герой. Време е да посрещнем края на една ера.

Превод: А. Атанасова

comments powered by Disqus