Офис София / Sofia Office


Гледната точка на София: в сянката на изборите

Гледната точка на София: в сянката на изборите



Българската политика спрямо Русия може да поеме във всякаква посока след 6 ноември.

Отношенията с Русия са традиционно спорен въпрос в българската политика и общество. Министерството на външните работи изглежда е с по-острата позиция в дебата: високопоставен служител на МВнР наскоро изрази възгледи, че те не само подкрепят продължаването на икономическите санкции срещу Русия, но също и идеята за удължаване на срока на санкциите от шест месеца на една година. Няма причина да водим тази дискусия толкова често, когато очевидно нищо не се променя от руска страна, каза той.

Българският министър-председател, обаче, играе по-скоро балансираща роля по отношение на Русия. Това е отчасти и заради решението на Арбитражния съд в Женева по-рано тази година, което разпореди България да плати 550 милиона евро на Русия като компенсация за прекратения проект за АЕЦ Белене. Дългът на българската национална електрическа компания НЕК към руската „Атомстройекспорт“ възлиза на 628 милиона евро с включени правни разноски и лихви към септември 2016. Това поставя българското правителство в ограничена позиция в отношенията с Русия.

Дебатът за Русия е също белязан от предстоящите президентски избори на 6 ноември. Президентските кампании на кандидатите както от левите, така и от десните партии поставят силен акцент върху отношенията с Русия. Дебатът е толкова разгорещен, че българският парламент изненадващо си гласува едномесечна ваканция, за да избегне парламентарна дейност по време на кампанията. 

Кандидатът на управляващата десноцентристка партия ГЕРБ, Цецка Цачева, най-вероятно ще продължи да следва линията на правителството по отношение на Русия. „Ние трябва да запазим умерени отношения с всички велики сили“, каза тя.  Друг кандидат от десноцентристкия политически спектър с добри шансове е номинацията на Реформаторския блок, Трайчо Трайков. „Изборът, който е направила България преди 20 години за евроатлантически ценности и ориентация, трябва да бъде защитен и утвърден“, каза той в контраст с Цачева. Сред крайнодесните партии, Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО (част от Патриотичния фронт) клони към позицията на Цачева.

От другата страна на политическия спектър, левите партии не успяха да се обединят около обща номинация, но не е изненада за никого, че и двамата кандидати, генерал-майор Румен Радев от БСП и Ивайло Калфин от АБВ, са про-руски настроени. „Добрите отношения с Русия не трябва да се противопоставят на българското членство в НАТО“, каза Калфин и добави, че да бъдеш русофил значи да си българофил в настоящия контекст.

На предстоящата среща на Европейския съвет можем да очакваме България да продължи да поддържа баланса между категоричната позиция на МВнР и икономическата необходимост от помиряване с Русия. Големият брой от 24 кандидати, обаче, които са се регистрирали за президентските избори, затруднява прогнозата в каква посока ще поеме българската политика спрямо Русия след 6 ноември. 

comments powered by Disqus