Офис София / Sofia Office


Турският референдум: Ердоган успя, но все още не е затвърдил успеха си

Турският референдум: Ердоган успя, но все още не е затвърдил успеха си



Турският референдум: Ердоган успя, но все още не е затвърдил успеха си

Победата с малка преднина представлява многобройни проблеми за Ердоган и предполага, че все още не всичко е изгубено за турската демокрация.

Турският референдум в неделя още веднъж подчерта дълбокото и непреодолимо разделение в турското общество, чийто вот е разпределен почти 50/50 между за и против конституционните промени на Реджеп Тайп Ердоган.

Електоралната карта показа разделена нация, където предложенията на Ердоган бяха отхвърлени в кюрдските територии и по крайбрежията на Средиземно и Егейско море чак до Истанбул. Това е в контраст с по-малко развитите и по-консервативните в социално отношение Централен Анадол и Черноморски регион, които приветстваха новата му роля. Гласувалите с „Не“ са най-много сред по-младите, по-заможните, по-образованите хора, особено в градските райони: всички основни градове - Истанбул, Анкара, Измир, Диарбекир, Анталия и ключовите индустриални центрове гласуваха с „Не“.

Тази президентска победа в референдума ще консолидира властта му и, както Венецианската комисия отбеляза, ще тласне Турция още повече към „авторитарна президентска система“. Това означава значително предефиниране на турската държава и създаване на система с почти никакво разделение на властите.

Тази кампания обаче беше по-малко ефективна, отколкото много хора очакваха. Съюзът на Ердоган с ултра-националистическата Партия на национално действие (MHP), използването на религиозни символи и религиозни мрежи, плюенето по Европа изглежда отблъснаха умерените избиратели. Като резултат, независимо от несправедливата кампания и очевидното използване на държавни ресурси (както се отбелязва от наблюдатели на ОССЕ), турският президент едва успя да надделее с 51% от вота. Това изобщо не беше това, на което се надяваше, и тази тънка победа повдига редица проблеми за Ердоган.

Големият въпрос: Беше ли измама?

Вероятно това бе най-небалансираната и несправедлива изборна среда в Турция от времето след референдума, проведен от генералите през 1982 г.

Докато опозиционната Републиканска народна партия (CHP), имаше видимост в светските квартали в големите градове, останалата част от страната беше залята с агитационни материали в подкрепа на предложенията и беше обект на безкрайна телевизионна кампания. Икономическите стимули като банкови гаранции за заеми или набиране на кадри в публичния сектор изиграха изключително важна роля в консолидирането на поддръжници на Партия на справедливостта и развитието (AKP), докато лагера на противниците беше описван от президента Ердоган като съюзник на Запада, на Работническата партия на Кюрдистан (PKK) и на терористите като цяло.

Още по-противоречиво е, че решението на Върховния изборен съвет по време на гласуването да приеме „разпечатани“ бюлетини, „освен, ако не се докаже, че са внесени отвън“ беше прието от опозицията като опит за прибавяне на бюлетини и изборна измама. Но докато времето, по което е взето решението изглежда необикновено, ръководството е взимало такива междинни решения и преди. Както обяснява един изборен наблюдател, необходимостта от такива решения идва от това, че бюлетините са били напечатани на много тънка хартия и печата на гърба потенциално е имал възможност да се смеси с отбелязването на „Да“ и „Не“. Също така не е ясно дали това решение облагодетелства гласуването с „Да“, а и е трудно да се обясни победата на „Да“ кампанията с 1,3 млн. гласове единствено чрез манипулация на бюлетини.

Въпреки това, голям дял от противниците на предложенията вярват, че измамата се простира далеч отвъд проблемите с бюлетините. Те имат право: десетки нередности и случаи на явен натиск от държавни служители бяха налице, особено в кюрдските региони. Ако лидерът на про-кюрдската Демократичната партия на народите (HDP) Селахатин Демирташ не беше в затвора, ако беше позволено на партията да проведе кампания или ако изборното ръководство не беше възпряло наблюдателите й, резултатите вероятно щяха да бъдат различни.

Како се случва сега?

Въпреки че последствията от предложените осемнадесет промени в конституцията ще влязат в сила през 2019 година, няколко от точките ще заработят веднага. Ердоган ще се регистрира като член на партията си и ще стане неин лидер - позиция, която ще му позволи да поведе Партията на справедливостта и развитието (AKP) към следващите избори и да състави партийната листа, която ще определи кой влиза в следващия парламент. Военните трибунали ще бъдат премахнати и структурата на Висшия съвет на съдиите и прокурорите (HSYK) ще се промени незабавно. Съвсем скоро ще има назначения на Ердоган във висшия съд.

Постът на министър-председател ще се запази до 2019 г., но Бинали Йълдъръм ще е много по-второстепенна фигура сега, когато Ердоган без съмнение ще използва изпълнителните правомощия, за да управлява правителството. Президентският зет, Берат Албайрак, вероятно също ще стане ключова фигура през следващата година и ако Ердоган спечели президентските избори през 2019 г., вероятно ще стане един от неговите депутати.

Но тъй като границата на победата е толкова тънка и защото има обвинения в измама, Ердоган няма да има лесен мандат за управление. Опозицията изглежда сякаш е придобила енергия от резултата, въпреки че протетстите по улиците на големите градове не изглежда като да бъдат устойчиви за значим период от време, предвид ограниченията на публичните демонстрации, наложени от извънредното положение.

Непосредствени приоритети: икономическа и външна политика

През следващите няколко месеца Ердоган ще се фокусира върху ключовите уязвими места на Турция - икономическата и външната политика.

Икономиката преживява „бавно страдание“ след времето на висок растеж, поради безброй причини, тръгвайки от политически (институционална слабост, дължаща се на чистките) до фискални (световните промени, обезценяването на лирата и настоящия висок дефицит по текущия бюджет на Турция) фактори. Наблюдаваше се огромно увеличение на публичните разходи по време на кампанията на референдума, което засили инфлацията и навреди на бюджетния дефицит. Фискалната дисциплина, някога отличителен белег на Партията на справедливостта и развитието (AKP), сега е под въпрос. Банките засега се справят доста добре, но икономическото забавяне може да окаже влияние на балансите им по-късно тази година, ако правителтвото продължи мекия си натиск към тях в посока на лоши политики по отпускане на заеми. И въпреки кампанията за наемане на хора в публичния сектор, безработицата е достигнала до 13% и се е покачила до 25% сред младите хора.

Турският растеж е силно зависим от външните инвестиции и доходите от туризъм, и двете от които намаляват. Турският обществен климат (проблеми със сигурността, проблеми с върховенството на закона и политическа несигурност) не е много привлекателен за инвестиции или туристи и Ердоган знае, че трябва да изгради нов наратив, за да го промени. Послание вероятно ще е „стабилност и растеж“, но не е ясно дали настоящият икономически климат ще позволи такъв маркетинг.

Може също така да очакваме повече внимание от страна на Турция и повишаване на военния ангажимент в Сирия и Ирак. В Сирия американските сили ще продължат партньорството си с кюрдско-доминираните Сирийски отбранителни сили (SDF), чиито гръбнак са бойците от Кюрдските отряди за самоотбрана (YPG), свързани с Работническата партия на Кюрдистан (PKK). Въпреки че Анкара се опита да разубеди администрацията на Тръмп за тази политика и предложи свои войскови части за предстоящата операция в Рака, турските предложения не отговарят на очакванията на САЩ.

Възможно е турското правителство да предприеме военна офанзива срещу новата крепост на Работническата партия на Кюрдистан (PKK) в Синджар/Шенгал в Ирак - вероятно с мълчаливата подкрепа на администрацията на Тръмп, която иска да угоди на турците и да намали двустранното напрежение, което възникна от военния съюз с Кюрдските отряди за самоотбрана (YPG) в Сирия.

 

Кюрдският проблем

Вътре в Турция резултатът от референдума и лекото повишаване на гласовете в кюрдската провинция може да се интерпретира от Ердоган като мандат за продължаване на линията на твърда политика спрямо кюрдските райони. Това обаче е грешно четене на кюрдската динамика. Независимо от ареста на лидера на Демократичната партия на народите (HDP) Селахатин Демирташ, лишаването от свобода на 13 кюрдски депутати и 83 избрани кметове, гласоподавателите в основните кюрдски градове преобладаващо гласуваха с „Не“ на референдума.

В провинцията нещата са различни. Приблизително половин милион кюрди, напуснали домовете си в борбата между силите за сигурност и Работническата партия на Кюрдистан (PKK) през последната година и половина, някои измами в градовете на про-кюрдската HDP и забраната на наблюдатели на партията за изборите очевидно възпрепятстваха кюрдския вот.

Всичко това по- скоро ще задълбочи делигитимацията на демократичния процес в Турция в очите на младите кюрди и ще увеличи чувството на отчуждение. Това ще е един от основните порблеми на Турция в дългосрочен период от време.

Отваряне за Европа?

От всичко това Европа може да научи много. Първо и най- важно, почти половината от турското население изглежда отхвърли антиевропейските и авторитарни залитания на лидера си. Европа трябва да помисли за ефектите върху тази група от бъдещите си решения за Турция.

На второ място, по време на кампанията президентът няколко пъти каза, че иска нова рамка на отношенията с Европа - такава, която има по-предвидима времева линия и се основава на реалността. Това означава край на порцеса по присъединяване, но не е ясно какво ще го замени. Анкара отчаяно иска да подпише надградено споразумение за митнически съюз с ЕС: икономическа сделка без условия за спазване на човешките права е може би предпочитания вариант пред замиращия процес за присъединяване на Анкара.

Но Европа трябва да знае, че това, което предпочита Ердоган не задължително е това, което предпочитат  други важни играчи в Турция: особено финансовите пазари и бизнес лидерите. Турските пазари са много чувствителни към тона на Ердоган относно Европа. Докато те виждат гласуването с „Да“ като позитивно от гледна точка на прекратяване на политическата нестабилност, колкото по-суров става тонът на Ердоган към Европа, толкова по-непредразположени стават инвеститорите към Турция.

Като добавим и факта, че 13 от турските топ 20 града, които заедно произвеждат 62% от турския БВП, гласуваха с „Не“ на референдума, е малко вероятно Ердоган да настоява за повторно въвеждане на смъртното наказание или да търси допълнителни сблъсъци с Европа. По-вероятно е да продължи да използва „Европа“ и „Запада“ като фалшиви чудовища пред местната аудитория, но да се въздържа от преки спорове с конкретни лидери и страни.

Турция е нация на търговията и издигането на Ердоган на власт се дължи най-вече на способността му да стимулира икономиката. По-голяма част от турския износ отива в Европа и по- голяма част от преките инвестиции в Турция идват от Европа. Прекъсването на процеса по присъединяване може да покаже крехкостта на турската икономика и да намали доверието в инвеститорите. Би било много трудно да се напише нов сценарий за растеж в Турция, особено при вероятността икономиката да продължи „страда“.

В този смисъл ЕС запазва значително влияние върху Турция. Тя трябва да го има предвид и да продължи да демонстрира своя ангажимент към демокрацията и проевропейските турци. Резултатът от референдума може и да е ускорил авторитарната тенденция в Турция, но не всичко още е загубено.

comments powered by Disqus