Офис София / Sofia Office


Митове и легенди за мигранската криза в центъра на италианската предизборна кампания

Митове и легенди за мигранската криза в центъра на италианската предизборна кампания


twitter-icon @mideastorels

By Jpbazard Jean-Pierre Bazard (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html) or CC BY-SA 2.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-

Обещанията на водещите партии са насочени повече към въображаемите страхове на избирателите, отколкото към практически решения.

С наближаването на изборите в Италия на 4-ти март политическите кампании се фокусират основно върху миграцията, a не толкова върху практическите проблеми, с които италианците се сблъскват ежедневно.

В момента 36% от италианците смятат имиграцията за най-основния проблем, пред който са изправени (при 3% през 2012), въпреки че темпът на нарастване на БВП на Италия е най-ниският в цялата еврозона (1.5%); нивото на безработица (11.7%) е третото най-високо след тези в Гърция и Испания, а държавният дълг е сред най-високите в света (133% от БВП).

Нативистки и евроскептични политически играчи като Лега норд и Касапонд (постфашистко движение) представят мигрантите като заплаха за сигурността с цел да атакуват правителството и да съберат подкрепа за крайно дясната си програма. Тази стратегия се оказа изключително успешна в представянето на мигрантите като корена на проблемите на Италия, което създаде у ляво-центристкото правителство усещането за безизходица и го принуди да отговори със своя антиимигрантска позиция.

Данни и факти почти не присъстват в дебата, а обещанията на водещите партии са насочени повече към илюзорните страхове на избирателите, отколкото към практически решения.

Демократическата партия

Демократическата партия на Матео Ренци е лидерът в ляво-центристката коалиция, която в момента е на власт. Според последните допитвания, партията изостава от дясно-центристкия блок. Основна роля в изготвянето на мигрантската политика на правителството има министърът на вътрешните работи Марко Минити, чиято стратегия се целеше в спирането на мигрантските потоци при източника им.

Ефекът на “хлъзгавата” сделка между Минити и местните власти и милиция в Либия, да не позволяват на мигрантите да прекосяват Средиземно море, не може да бъде оспорван. Между юли и декември 2017 година броят на достигналите Италия през Средиземно море намалява с 68% в сравнение със същия период през 2016 година – от 111 214 на 35 617 души.

Тази политика има и друг ефект– десетки хиляди мигранти са блокирани в либийските центрове за задържане. Няколко надеждни източника свидетелстват за нечовешките условия в тези центрове – има сведения за мъчения, изнасилвания, робство и убийства.

Освен моралните недостатъци на тази политика, тя не успява да вникне в  детайлите на миграцията, смесвайки понятията „каналджийство“ и „трафик на хора“. Ограничаването на каналджийството (при което мигрантите плащат в замяна на помощ да достигнат крайната си цел) увеличава опасността от трафик на хора, при който мигрантите биват експлоатирани от милициите.

Форца Италиа и Лега

Политиките на десните партии са не само нереалистични, но и основани на данни, които са изфабрикувани. Те допринасят към културата на омраза на расова основа и агресивни атаки срещу мигранти. След стрелбата в Мачерата, при която десен екстремист рани шестима африканци, лидерът на Форца Италиа Силвио Берлускони хвърли вината за инцидента върху приемащата мигрантска политика на Италия.

Берлускони каза също, че в Италия има 630 000 мигранти, от които едва 5% имат правото да останат, а другите 600 000 представляват „обществена бомба“ и трябва да бъдат репатрирани.

Това е погрешно поради редица причини.

На първо място, 630 000 не е броят на мигрантите в Италия, а броят на пристигналите в страната между 2014 и 2017 година, много от които са напуснали Италия, за да достигнат други европейски страни. Второ, 5% е процентът на търсещите убежище, които са получили бежански статут. Но това не означава, че останалите 95% пребивават нелегално. Около 35% се намират под хуманитарна закрила и имат пълното право да бъдат в Италия. Подвеждащо и опасно е да бъдат представяни като нелегални мигранти.

Когато Берлускони и Лега обещават да репатрират стотици хиляди, обикновено забравят да споменат колко би струвало това и доколко изобщо е осъществимо подобно начинание. До момента Италия успява да репатрира по-малко от 20 хиляди души годишно. Причината е в липсата на двустранни споразумения с трети страни и във високите разходи. Средната цена на репатрацията на един човек до Тунис (най-близката страна) бива оценена на около 3 833 евро.

 Дори да пренебрегнем неточностите в данните на Берлускони, репатрирането на 600 000 души би струвало на Италия поне 2.3 милиарда евро. Имайки предвид състоянието на публичните финанси, това е едно невъзможно начинание.

“Движение 5 звезди“

Третата сила на италианския политически спектър е с най-неясна позиция относно миграцията. От “Движение 5 звезди“ смятат, че Дъблинското споразумение трябва да бъде ревизирано, но това не е в националните правомощия и реформа на споразумението вече се обсъжда на европейско ниво.

От партията твърдят, че сделката между ЕС и Турция „превърна Италия в европейски бежански лагер“. Въпреки това, няма никакви доказателства за причинно-следствена връзка между намаляването на бежанците, пристигащи от Турция (към Гърция), и увеличаването на идващите в Италия, тъй като двата мигрантски потока са качествено различни: мигрантите, минаващи през Турция за Гърция, са основно сирийци, докато тези, пристигащи в Италия, са най-вече субсахарски африканци.  

Официалната изборна програма на Движението гласи, че тяхната цел е „нула пристигащи“ до 5 години, без изобщо да се споменава как тази цел ще бъде постигната. Цялата отговорност за настоящата ситуация бива прехвърлена върху Европейския съюз, а останалите страни членки биват обвинени, че не са оказали достатъчно подкрепа на Италия. Програмата на “Движение 5 звезди“ далеч не може да се нарече ясна и добре аргументирана. Изглежда, че се опитват да експлоатират мигрантския проблем, за да привлекат антиевропейски и атнимигрантски насочени избиратели.

Разбира се, има и други позиции на широкия спектрум от партии, които ще вземат участие в изборите. + Европа, основана от бившия министър на външните работи Ема Бонино, проповядва за по-добро включване на мигрантите, но тяхното поле за  въздействие върху политиките на следващото италианско правителство вероятно ще бъде недостатъчно.

В заключение, това, което показва анализът на мигрантския проблем в италианската избирателна кампания, е преобладаващото умишлено подвеждащо представяне на проблема и абсолютното отсъствие на дългосрочни реално осъществими решения. Това е едновременно и причина, и следствие от нарастващото недоволство към мигрантите в Италия.

Междувременно, законът Боси-Фини, приложен от второто правителство на Берлускони преди 16 години, продължава да действа. Този закон е една от основните причини за настоящата правна ситуация, в която хиляди мигранти биват определени като нередовни, тъй като законовото изискване е мигрантите да имат договор за работа, преди да влязат в Италия. Нещо, което се превръща в блян за италианците, а какво остава за чужденците?

Трудно е да си представим как Италия може да се справи адекватно с прeдзвикателството на мигрантската криза, докато политическите партии отказват да се фокусират върху подобни конкретни проблеми, а медиите преувеличават изопачените им послания. Основната опасност в момента е, че нарастващото обществено напрежение може да се превърне в политическа нестабилност, тъй като няма изгледи нито един от трите главни политически блока да спечели мнозинство на 4-ти март.

comments powered by Disqus