Пет възможности България да участва в бъдещето на Европа

Европейският съюз се променя, но това не е задължително лошо. Нещо повече, вероятно ако не се промени, Съюзът няма да издържи дълго. Затова България – страна, която неотдавна е преживяла голяма промяна, трябва да покаже гъвкавост и да играе в полза на своя интерес. Сегашният момент е безспорно риск за Европа – но и възможност, от която сме длъжни да се възползваме.
 
През последната седмица видяхме необикновен медиен интерес към тема, свързана с Европейския съюз и неговото функциониране, предизвикан от публикуването на т.нар. Бяла книга на Юнкер. Сведущите експерти се оказаха много, политическите партии пък решиха да избягват темата в предизборните си кампании. 
 
И наистина, ако основният мотив е „нас ни изтласкват, по принцип ни презират и всичко това е съдба“, то действително няма печеливш начин темата за бъдещето на ЕС да стане част от разговора на политиците с обществото.
 
Всъщност този разговор се води в голяма част от страните членки отдавна, в Германия например още от 1994 г. Докладът Шойбле-Ламерс описва преди 22 години рисковете пред Съюза: различни интереси на все по-голям и по-разнообразен кръг от страни; икономически и социални проблеми; засилване на „регресивен национализъм“; рисковете на външната сигурност. Днешният прочит на този не твърде дълъг документ е изумителен: ами че то всичко си е там, дори проблемите с ценностите на Централна и Източна Европа, която тогава предстои да се присъедини (единствената грешна прогноза е за демократизиралата се Русия, която ще е фактор за стабилността на континента). 
 
Междувременно след 1994 г. промените в Договора за ЕС в посока на повече гъвкавост са факт: вече много по-малко решения се взимат с единодушие, а междуправителствените споразумения, които избягват всеобхватността на институциите на ЕС, са възможни и практикувани форми (например началото на прилагането на Шенгенското споразумение през 1995 г.). Според Лисабонския договор ако не се постигне консенсус по даден въпрос, коалиция от 9 страни може да продължи със засилено сътрудничество.
 
Всъщност именно Шенген е прецедентът, от който федералистите в Европа се боят: по негов пример и еврозоната може да е на хартия отворена за всички, но на практика да е клуб на едни страни, който да е затворен за други.
 
Е добре, ще кажат някои, дори и да сме изпуснали цялото това развитие и да се присъединяваме в последния момент към разговора за бъдещето на ЕС, какво от това? Как той засяга българските граждани?
 
Най-късно от пика на бежанската криза насам, или от вота за Брекзит, или след осъзнаването, че вероятно сме отговорни сами за европейската сигурност – в последната година разбрахме, че се нуждаем повече от ЕС – или от повече ЕС. Не само ние: много от другите европейци също, по-критични и по-заплашени от националисти и популисти. В момента все още модусът е обсъждане, защото преди президентските и парламентарните избори във Франция нищо сериозно не може за се предприеме. Впрочем, днес никой не иска и да си помисли за промени в Договора за ЕС – отварянето му ще е твърде опасно, може да се окаже кутия на Пандора. Затова задачата пред България е ясна: през идните 6-8 месеца да изработи и предложи идеи и да демонстрира инициатива за включване в следващите стъпки.
 
Не трябва да си представяме „Европа на няколко скорости“ йерархично, като няколко кръга един под друг, а по-скоро паралелно – като гъвкави коалиции по различни политики, в които онези, които имат желание и ресурси, могат да участват. 
 
Да видим кои са те в нашия случай, защото ако само стоим със затворени очи, светът няма да спре да се движи.
 
1. Еврозона. За разлика от Вишеградската група, която (с изключение на Словакия) изтъква идеологически основания, за да страни от еврозоната и с излизането на Великобритания изгуби стратегически съюзник, България просто се страхува да кандидатства за членство. Бюджетната позиция на страната ни е достатъчно добра, за да гледаме без притеснение на Маастрихтските критерии. А членство в ЕРМ2 ще отнеме част от прерогативите на системата на банковия надзор в България, заради което и тази идея среща известна съпротива. И все пак, добре изработен политически и дипломатически, този ход ще направи невъзможно повторението на казуса КТБ, ще постави нова цел за реформи и ще приближи България към сърцето на интеграцията. Кандидатурата ни за ЕРМ2 трябва да бъде подадена възможно най-скоро. 
 
2. Шенген плюс. Споразумението в момента на практика е замразено от няколко страни – Австрия, Германия и Франция, които върнаха граничния контрол. Но в близка перспектива ще се избистри съгласие между група от сегашните страни-членки на Шенген за засилено сътрудничество, в което България може да се включи с изявената си позиция за защита на външните граници. Ако страни като Чехия продължават да ни блокират безпричинно за пълен достъп до шенгенската информационна система, членството на България в новия Шенген плюс може да се окаже по-важно от деструктивното поведение на централноевропейците.
 
3. Европейска прокуратура. Тя е част от Договорите от 2009 г. насам, но както показаха последните шест години и половина, създаването ѝ на ниво ЕС не е възможно. Тук ще се премине на засилено сътрудничество между желаещи страни-членки и понеже ползата за България е ясна и дългосрочна, ние трябва да заявим желание за участие в „коалиция на приятелите“ на Европейската прокуратура. Няма причина да не започнем час по-скоро активни действия в тази посока.
 
4. Обща европейска отбрана. Ще има инициатива за интеграция в отбраната, която вероятно няма да включва всички държави в ЕС, а само група от тях. България може да участва в нея, като по този начин ще спести ресурси и ще увеличи сигурността си.
 
5. Енергиен съюз. Регионът на Югоизточна Европа е далеч от степента на енергийна независимост, която би била в негов интерес. България беше набрала скорост в някои аспекти на Енергийния съюз, сега трябва да продължи с още идеи и реални действия – в този смисъл интерконекторът с Гърция не може да се бави повече.
 
Това са само няколко посоки, в които България може да напредне, за да не се чувства изолирана и изоставена. Би помогнало, ако веднага след съставяне на ново мнозинство България успее да излъчи добър еврокомисар, който да участва в разговорите „отвътре“. 
 
Но най-съществената работа ще бъде в София, в администрацията, както и в столиците на евентуалните ни коалиционни партньори по различните политики. Сегашният момент е безспорно риск за Европа – но и възможност, от която сме длъжни да се възползваме. 
 
 
Анализът е изготвен за Меdiapool.