След решението на Тръмп за Иран: Време е Европа да се намеси

Шест стъпки, с които ЕС и страните членки да спасят ядреното споразумение с Иран

Въпреки месеците преговори между Е3 (Германия, Франция и Великобритания) и САЩ в опит да се избегне ненужната криза по иранската ядрена сделка президентът Тръмп обяви твърдо оттегляне от ядреното споразумение. Решението демонстрира нагласата на САЩ, че конфронтация с Иран е едновременно необходима и неизбежна без значение мнението на европейските партньори. Американската администрация изглежда решена да засили напрежението с Техеран и да допринесе за имплозия на иранската икономика по начини, които значително увеличават риска от сериозно задълбочаване на военния конфликт в Близкия Изток. Още повече – Щатите изглеждат решени да накърнят икономическите и политическите интереси на Европа в идните седмици. 

Европейското трио трябва вече да признаят, че преговорната им стратегия на компромис и приспособяване спрямо Тръмп се е провалила. Ако Европа иска да има някакво влияние върху бъдещата политика на САЩ за Иран, европейските правителства трябва бързо да сменят курса и да се обединят около по-настоятелна дипломатическа стратегия. Целта на подобни действия е да се предотврати най-лошия вариант – възобновена ядрена програма на Иран и повече нестабилност и насилие в регион, близък до европейските граници.

Европейските правителства явно се изкушават да повярват, че отложеното влизане в сила на санкциите означава, че все още имат време да убедят американския президент да промени решението си. Но то беше продиктувано от обещанието на Тръмп да се оттегли напълно от сделката. Сега той е подкрепен по този въпрос от ключови съветници, които от дълго време призовават за твърда позиция спрямо Иран не само по отношение на ядрената програма, но и в смисъл на насърчаване промяната на режима в страната. Вече трябва да е кристално ясно, че настоящата американска администрация не може да бъде партньор по опазване на сделката.

В този контекст ЕС и страните членки трябва да поставят следните мерки като приоритет:

1. Европейските лидери трябва да използват предстоящата на 17ти май среща на Европейския съвет в София, за да заклеймят публично и единодушно решението на САЩ да се оттеглят от многостранно глобално споразумение за сигурност и да държат администрацията на Тръмп отговорна за нестабилността в региона, която може да последва.
2. Европейските лидери трябва да отхвърлят възможността за по-нататъшни преговори между Е3 и САЩ по „по-широка рамка“ за политиката спрямо Иран. Това включва обсъждането на допълнителни санкции на ЕС върху Иран, докато администрацията на Тръмп не сведе до минимум вторичните санкции на САЩ, насочени към европейските компании, правещи бизнес с Иран.
3. Европейските правителства трябва да приоритизират мерки, насочени към придържането на Иран към сделката. Е3/ЕС трябва да се срещнат с иранските си колеги на ниво външно министерство, за да постигнат съгласие по резервен план за действие. Европейските правителства трябва да защитят пред иранското правителство и общественост идеята, че споразумението може да бъде запазено и да продължи да отговаря на интересите на Иран. Трябва да се наблегне на непосредствените икономически ползи от продължаването на износа на петрол (който Европа трябва да се закълне, че ще поддържа като приоритет). В този си опит да привлече Иран Европа трябва да си сътрудничи с Китай и Русия – другите партньори по ядреното споразумение.
4. Подходът на Европа трябва да включва формулирането на ясни правни условия за стратегически сектори от търговията с Иран. С това трябва да се цели запазването на ключови европейски търговски сделки, определяни като барометър за успеха на ядрената сделка и нейното съхранение – а именно в енергийния сектор, авиацията и автомобилната индустрия. Приоритет на Е3/ЕС трябва е постигане на отказване от прилагането на вторични санкции на САЩ върху европейски енергийни компании и свързани с тях финансови услуги, за да може доставките на петрол от Иран и плащанията към страната да продължат. За тази цел страните членки на ЕС трябва да започнат съвещания по ответни мерки срещу Щатите. Това трябва да включва политически и правни заплахи към САЩ, че ЕС ще обмисли връщането на Блокиращия Регламент № 2271/96 и дори нови санкции върху активите на американски компании в Европа, за да отвърне на „удара“ от нечестни и нелегални глоби върху европейски компании, търгуващи с Иран. Европейските лидери трябва да бъдат настоятелни по тази тема пред администрацията на Тръмп. Трябва да стане ясно, че това е критичен въпрос за трансатлантическите отношения, както и за бъдещото сътрудничество по регионалните конфликти в Близкия Изток.
5. Европейските правителства трябва също така да потърсят начин да запазят междубанковите връзки с Иран дори да е на много по-ниско ниво. Това може да се осъществи чрез временно свързване на централни банки в страните членки на ЕС с Централната банка на Иран и уреждане на външни заеми по спешност. ЕСВД трябва да ускори координирането между водещите страни членки, техните агенции за експортно застраховане и държавните банки, за да се създадат нови механизми за банкиране, позволяващи споделяне на риска между правителствата и финансовия сектор при бизнеса с Иран. Целта на това усилие би била да се спомогне за паневропейски подход към създаване на инструменти за финансиране на секторна търговия и инвестиции с Иран. ЕСВД трябва също да придвижи съществуващите предложения Европейската инвестиционна банка да отдава заеми за дългосрочни и средни по размер инвестиции вътре в страната.
6. Сега е по-важно от всякога Европа да поддържа диалог с Иран по темата за регионалните и балистични ракети, имайки предвид, че оттеглянето на САЩ от ядрената сделка вече подхранва ескалиране на проблема на регионално ниво. Вероятно е администрацията на Тръмп да работи с ключовите си съюзници в региона, така че отдръпването от сделката да е придружено от по-широк натиск върху Иран. Германия, Франция, Великобритания и Италия трябва да ускорят и формализират наскоро започналия диалог с Иран, включващ опити да се намалят възможностите за ескалиране на конфликта между Иран и Израел в Сирия, където ситуацията става все по-нестабилна.

В крайна сметка Европа може и да не е способна да съхрани ядреното споразумение. Но ако европейците искат да насърчат неразпространението на ядрено оръжие в региона и да намалят регионалната нестабилност, то трябва да демонстрират на американците, на иранците и на всички останали, че са готови да опитат. Ако ЕС остави ядреното споразумение да се разпадне без да положи усилия за неговото запазване, това ще има непосредствени и унищожителни последствия за Близкия Изток. Същевременно ще омаловажи значително ролята на Европа в глобалната сигурност. Европа е изправена пред критичен исторически избор и трябва да демонстрира политическата си воля да преследва интересите си в сферата на сигурността чрез твърда дипломация.