Разместване на пластовете в Украйна

This piece was first published in Foreign Policy Bulgaria on 22 April 2009.

За Украйна икономическата и политическата криза са перманентна ситуация от почти 20 години. Затова Украйна е по-неподготвена, но и по-устойчива пред лицето на световната икономическа криза. Отражението на кризата върху Украйна може да има сериозни (гео)политически последици за европейската сигурност. И макар че най-лошото предстои, Украйна няма да се превърне в провалена държава.

Световната криза доведе Украйна до ръба на икономическия срив. Тя не успя да спази изискванията на Международния валутен фонд за рязко намаляване на бюджетния си дефицит и съответно не получи така необходимата й помощ от 15 млрд. долара. Продължителните икономически неволи, граничещи с фалит, биха могли да доведат до по-висока безработица, драстичен спад в стандартите на управление, увеличаване на емиграцията, организираната престъпност и дори до още по-дълбока политическа криза. Провал на икономиката в Украйна ще удари тежко Беларус и Молдова (както и Приднестровието), поставяйки под напрежение всички непосредствени съседки на ЕС. Той може да засегне и някои от страните членки, включително Австрия и Италия, чиито банки бяха много активни на украинския пазар. Който и от тези варианти да засегне ЕС, може да нанесе сериозен удар върху и бездруго невпечатляващата европейска политика на добросъседство.

Но провалена икономика все още не означава провалена държава. Особено в Източна Европа. Русия почти фалира през август 1998 г., но това положи основите на едно десетилетие на икономичес­ки растеж, авторитарна консолидация и възраждане на страната на международното поле. Нито пък хроничната политическа нестабилност гарантира държавен провал. Между 1993 и 2004 г. Латвия смени 10 министър-председатели. От 1996 до 2000 г. румънската политика беше почти толкова хаотична, колкото е украинската сега. Неспособен президент, нестабилна коалиция и чести правителствени смени (3 правителства за 4 години), примесени с икономически трудности, едва ли бяха добра база за европеизирането на Румъния. Четирите години хаотична демокрация обаче безвъзвратно отвориха вратите на политическата система, промениха радикално политическия пейзаж, медиите и политическите партии станаха много по-силни, а политическият дебат - по-открит. Четирите години "хаотична демокрация" в Румъния пречупиха гръбнака на полудемократичното управ­ление. Но Украйна е различна.

Ако Украйна съществуваше във вакуум, политическата каша би могла да се оправи за 5 или 10 години, както стана в много централноевропейски държави. Или да не се оправи, но без това да доведе до структурни промени в картата на постсъветска Европа. Украйна обаче не е нито Македония, нито Латвия. Тя е прекалено голяма и прекалено централна за самочувствието на Русия, за да получи време да се справи със собствените си вът­решни кризи. Затова големият въпрос е какво ще направи Русия, когато вихърът от украински кризи прерасне в цунами.

Засега Русия се отнася към икономическата криза като към възможност да задълбочи влиянието си в постсъветското пространство. Киргизстан получи икономическа помощ заради изтеглянето на американската военновъздушна база от Манас и пристъпи към по-дълбока интеграция с Русия. По време на предизборната кампания в Молдова Русия открито подкрепи управляващата комунистичес­ка партия, като предложи съдействие в случай на финансови трудности. "Пари, а не обещания" беше посланието в Молдова - фина перифраза на европейските и международните финансови институции, които или не спазват обещанията си, или се бавят с години, докато ги изпълнят. Русия отвърна на украинските искания с предложение за заем от 5 млрд. долара. Със сигурност Москва има голям икономически интерес да не позволи Украйна да пропадне. Но в същото време руските управници невинаги са водени предимно от икономически мотиви. Условията на Русия не станаха ясни, но за Украйна цената повече от сигурно беше политическа - натиск върху държавата да изостави стремежа си за членство в НАТО или вероятно прикрита сделка за поддържане на руския черноморски флот в Севастопол и след крайния срок от 2017 г. Определени гласове в Русия призовават пък за неутралитет на Украйна, но отказват да приемат, че тогава Русия ще трябва да изтегли военните си бази от "неутралната" държава. Решение по модел на Гуантанамо (където САЩ поддържат военна база, признавайки кубинския суверенитет върху нейната територия) също витае във въздуха по отношение на Севастопол. При тези условия е лесно да се види как икономическият провал на Украйна би могъл да доведе до значително бъдещо пренареждане на Европа такава, каквато я познаваме след Студената война.

През 1939 г. Едуард Хелът Кар написа книгата "Двадесетгодишната криза", визирайки междувоенния период 1919 - 1939 г. В много отношения той не беше прав. Кар обаче описа как за 20 години оптимизмът в стил "края на историята" се превърна в нова световна война. Украйна (и всички пост­съветски републики) сега е в 18-ата година на независимостта си. Следващите 2 години вероятно ще бъдат решаващи за това дали ще се върнем към двуполюсна Европа. Със сигурност постоянните политически и икономически кризи в страни като Украйна, Молдова и Грузия са се превърнали в неразделна част от съществуването им през последните 20 години. Това направи тези държави по-уязвими, но в същото време (парадоксално) и по-устойчиви на сегашната икономическа криза. При все това един икономически и политически провал на Украйна ще извика призрака на края на постсъветска Европа. Подобен негативен сценарий далеч не е сигурен, но сега изглежда по-вероятен, отколкото преди няколко месеца.

*Нику Попеску е изследовател в лондонския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu)